Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 158

— Алек, този човек не ти мисли доброто.

— Така е.

— Боя се за тебе.

— И аз.

— Боя се и за себе си.

— Ужасно ме е страх. Любима, и ти си в опасност, докато си с мен.

— Няма да се деля от тебе!

— Знам. Каквото и да стане, ще го посрещнем заедно.

— Да. И какви са плановете сега?

— Сега тръгваме към Канзас.

— Чудесно! Значи няма да пътуваме с кола към Мексико?

— Скъпа, аз дори не умея да карам кола.

Излязохме през подземния гараж на една тясна пресечка. Отдалечихме се пеша на няколко квартала от сградата „Смит“, отидохме с маршрутно такси до гарата „Тексас енд Пасифик“, там се прехвърлихме в едно такси от пиацата и то ни откара чак до Форт Уърт, на четиридесет километра западно от Далас. По пътя Маргрете бе настроена доста неразговорчиво. Не я попитах защо е толкова умислена. Знаех. Не е много радостно да откриеш, че човекът, в когото си влюбена, се е забъркал в мръсни сделки с истински гангстери. Обещах си тържествено никога повече да не споменавам пръв за това.

Във Форт Уърт накарах шофьора да ни остави на най-тежкарската търговска улица (според него). И казах на Марга:

— Скъпа, имам намерение да ти купя солидна златна верижка.

— Какво говориш! Не ми е нужна златна верижка.

— Напротив, ще ни свърши работа. Първия път, когато се озовах в този свят — на „Конге Кнут“ с теб на борда, бързо научих, че доларът тук е доста слабоват без златно покритие. Всяка цена, която виждам днес, само потвърждава това. Ако отново ни връхлети промяна, а изобщо не знаем кога ще настъпи, дори монетите от този свят няма да ни помогнат с нищо, защото не са от сребро. А банкнотите, които изтръгнах от Кръмпекър, ще бъдат просто мръсна хартия! Освен ако ги превърна в нещо друго. Ще започнем с тази златна верижка и отсега нататък ще я носиш дори в леглото, дори в банята… освен ако решиш да я окачиш на моя врат.

— Разбирам… Прав си.

— Ще купим и за двама ни по-масивни златни бижута, после ще се опитам да намеря нумизматичен магазин. Дано успея да се спазаря изгодно за малко злато и сребро в монети. Главната ми цел е да се отърва от почти всички книжни пари през следващия час. Ще оставя само колкото да купим два билета до Уичита в Канзас. На около петстотин километра е оттук. Ще издържиш ли да пътуваш цяла нощ в автобус? Искам по-бързо да се махнем от Тексас.

— Разбира се! Ох, мили, и аз така искам да сме далеч от този щат! Честно да ти кажа, още съм уплашена.

— И не само ти.

— Но…

— Но какво? Защо изглеждаш толкова омърлушена?

— Алек, не съм се къпала вече четири дни.

Намерихме и бижутерски, и нумизматичен магазин. Там похарчих към половината от проклетите хартийки, другото оставих за билети и още някои неотложни нужди. Например за вечеря, която излапахме веднага, щом магазините започнаха да затварят. Изядените в Гейнсвил хамбургери като че бяха останали безкрайно далеч зад нас във времето и пространството. Научих, че в десет вечерта тръгва автобус, минаващ през Оклахома Сити, Уичита и Салина. Не само купих билети, но платих и по още един долар за запазени места. После започнах да пръскам пари като пиян моряк. Наех стая в хотела срещу автогарата, макар и да знаех, че ще я напуснем само след два часа.