Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 152
Робърт Хайнлайн
— Между другото, къде ви е летището?
— Кое?
— Ами площадката за кацане на дирижабли.
Ченгето изгледа Маргрете.
— Да не си е ударил главата някъде?
Точно като след удар с тояга се почувствах половин час по-късно, щом погледнах внимателно табелите в указателя на онази сграда… Без никаква изненада установих, че сред наемателите не се числи „Църковно обединение за благоприличие“. Но за да съм сигурен, качих се на втория етаж. В офиса сега имаше някаква застрахователна компания.
— Е, мила, остава ни да се отбием в библиотеката. Нека поне научим в що за свят попаднахме.
— Добре, Алек — весело отвърна Маргрете. — Слънце мое, много съжалявам, че си толкова разочарован, но пък на мен ми олекна. Аз… аз се боях до смърт само при мисълта да се срещна с жена ти.
— Няма. Никога. Обещавам ти. Ъ-ъ, и аз изпитвам облекчение. Както и глад.
След няколко крачки Марга промълви:
— Алек, не ми се карай.
— Няма, само ще те понабия. Какво има?
— Имам пет монети по четвърт долар.
— Сега би трябвало да те попитам: „А държа ли се като порядъчно момиче, чадо мое?“ Хайде, изплюй камъчето. Кого уби? И много ли кръв се разплиска наоколо?
— От вчера са. От флиперите. Всеки път, когато Хари печелеше безплатна игра, даваше ми по един четвъртак. Било за късмет.
Реших да не я набия. Разбира се, монетите не бяха законни в този свят, но за търговските автомати си ги биваше, и още как. Тъкмо подминахме една игрална зала, а там почти винаги поставят и автомати с пакетирана храна. Цените се оказаха страховити — петдесет цента за залежал сандвич, двадесет и пет за хапка шоколад. И все пак закуската беше по-добра от доста други по пътя дотук. А и не се чувствахме крадци. В моя свят дори монетите по четвърт долар бяха от почти чисто сребро.
Накрая отидохме в библиотеката да научим нещо повече за поредния свят. И почти веднага открихме — беше светът на Марга.
ХХ
Нечестивецът бяга, когато никой не го гони;
а праведникът е смел като лъв.
Въодушевлението на Маргрете бе не по-слабо от моето предишния ден. Бърбореше, усмивката не чезнеше от лицето й и направо заприлича на шестнайсетгодишно момиче. Озърнах се да открия някое закътано местенце, където да я нацелувам, без да ни сгълчи строг блюстител на реда. После си спомних, че в света на Марга никой не се гневи от тези простъпки… и я награбих както си стояхме насред читалнята.
За което бяхме скастрени от библиотекарката.
О, не за стореното от мен, а защото бяхме малко по-шумни от търпимото. Иначе нежностите пред хорските очи не засягаха достойнството на библиотеката. Не бих и очаквал друго. Докато молех да бъдем извинени и обещавах да не нарушаваме тишината, видях табелата над рафт зад гърба на достойната служителка в този храм на знанието. Ето какво гласеше: „Нови заглавия. Учебна порнография за деца от 6 до 12 години.“
