Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 151

През целия следобед ми се струваше, че газим в гъста кал. Взимаха ни често на стоп, само че на съвсем къси разстояния. Постигахме средна скорост от трийсетина километра в час на магистрала, където е разрешено движение с деветдесет. И загубихме точно петдесет и пет минути, но със съвсем основателна причина — нахранихме се безплатно. За кой ли път шофьор на камион ни почерпи… само защото няма на този свят жив и здрав мъж, който може да си поръча нещо за ядене, без да покани и Маргрете, ако е наблизо. (И аз си получавам порцията като нейна собственост. Не се оплаквам.)

Храната ни отне двайсетина минути, но шофьорът прекара още половин час в прахосване на монети по четвърт долар за флиперите в заведението. Стоях отстрани и стисках зъби, а Маргрете не се отделяше от него, пляскаше с ръце и пищеше от радост, когато човекът събереше повечко точки. Бива си ги нейните инстинкти — шофьорът ни откара чак до Оклахома Сити. При това мина през града, а не по околовръстното шосе, и в четири часа и двадесет минути ни остави на пресечката на 36-та и „Линкълн“, само на един квартал от местното бюро на Обединението.

Изминах разстоянието с песен в душата. И веднъж казах на Марга:

— Усмихни се, сладка моя! След не повече от месец ще вечеряме в Тиволи.

— Сериозно?

— Напълно. Толкова си ми разказвала за онова място, че нямам търпение да го видя с очите си. Ето я сградата!

Нашият офис е на втория етаж. Сгря ми се сърцето, като видях познатите букви на матовото стъкло.

— След тебе, любима!

Сграбчих дръжката, за да отворя вратата на Маргрете.

Беше заключено.

Почуках, после натиснах звънеца. И още дълго правех ту едното, ту другото.

Подмина ни един черньо, понесъл всякакви принадлежности за чистене. Подвикнах му:

— Ей, чичо! Случайно да имаш ключ за тази стая?

— А, не са ми дали, мистър. И да знаеш, вътре нема никой. Тия удрят ключа към чет’ри и отпрашват.

— Ясно… Благодарско.

— Нема за к’во, мистър.

Щом се озовахме отново на улицата, аз се ухилих смутено.

— Ама че килимче ни постлаха. Значи си отиват към четири… Като я няма котката, мишките лудуват. Ще се търкалят глави, обещавам ти. Не мога да се сетя за друг шаблонен израз, който така да подхожда на положението. А, хрумна ми един. На просяците не им подхождат капризи. Мадам, ще се задоволите ли с нощен отдих в парка? Топло е и не се очаква дъжд. За комарите и москитите не взимаме допълнителна такса.

Преспахме в парка Линкълн, при това на игрището за голф. Тревата беше мека като кадифе, само че и комари не липсваха.

Не ни попречиха да си починем. Махнахме се, щом се появиха първите подранили играчи и ни се размина само с по някой отровен поглед. Възползвахме се от обществените тоалетни в парка и след малко бяхме много по-освежени и спретнати, аз — обръснат. Безплатната вода в изобилие ни замести закуската. Не виждах причини да се обезсърчавам. Беше твърде рано онези нехранимайковци от местното бюро да са дошли на работа, затова попитах първия срещнат полицай къде е общинската библиотека и добавих: