Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 150

— Номера, моля.

— Разговор с „Църковно обединение за благоприличие“, Канзас Сити, за тяхна сметка. Номерът е Щатска линия, 1224J. Свържете ме, който и да приеме разговора.

— Пуснете двадесет и пет цента, моля.

Пъхнах канадската монета в процепа и затаих дъх. Чух я да изтраква. И гласа на телефонистката:

— Благодаря. Не оставяйте слушалката. Изчакайте, моля.

Чаках. И още. И още…

— Поръчката за Канзас Сити… От „Църковно обединение за благоприличие“ ме уведомиха, че не приемат разговори за тяхна сметка.

— Не прекъсвайте! Моля ви, кажете им, че се обажда преподобният Александър Хергеншаймър.

— Благодаря. Пуснете двадесет и пет цента, моля.

— Ей, ама аз нямах никаква полза от първата монета. Твърде бързо прекъснахте връзката.

— Не я прекъснах аз, а абонатът в Канзас Сити.

— Ами, щом е така, обадете им се пак и този път им кажете да не затварят.

— Да, господине. Пуснете двадесет и пет цента, моля.

— Централа, ако имах дребни пари в изобилие, щях ли да искам разговор за тяхна сметка? Обяснете им кой ги търси. Преподобният Александър Хергеншаймър, заместник-директорът.

— Моля, изчакайте.

Послушах я, какво друго да правя.

— Преподобни? Абонатът в Канзас Сити помоли да ви предам, че не приемат разговори за тяхна сметка, дори да се обажда — цитирам го дословно — самият Исус Христос.

— Що за недопустим тон!

— Напълно съм съгласна с вас. Има и още нещо. Въпросният господин заяви, че никога не е чувал името ви.

— Ама че!…

Прехапах си езика. Не биваше да се излагам.

— Прав сте. Поисках да ми каже името си, а той затвори.

— Млад ли беше или възрастен? Бас, баритон, тенор?

— По-скоро момчешко квичене. Останах с впечатлението, че е някакъв разсилен, който отговаря на обажданията по време на обедната почивка.

— Разбирам. Благодаря ви за всички положени усилия. Според мен старанието ви далече надхвърли служебните задължения.

— За мен беше удоволствие, преподобни.

Когато излизах оттам, бях готов сам да се сритам. Обясних на Маргрете провала си чак когато бяхме вече на улицата.

— Най-скъпата ми, сам се гръмнах. Лично написах онова правило „никакви разговори за наша сметка“. Проверих внимателно дневника за разговорите и се убедих без никакво съмнение, че обажданията за наша сметка никога не са от полза за организацията. Девет от десет си бяха чиста просия… а „Църковното обединение за благоприличие“ не е благотворителна фондация. Ние събираме пари, не ги раздаваме. Десетото обаждане пък е или от побъркан, или от заядлив неверник. Затова наложих това твърдо правило и то веднага се оправда. Само от телефоните спестявахме стотици долари всяка година. — Засмях се насила. — Не съм си и представял, че ще се хвана в собствения си капан.

— Алек, а сега какво смяташ да правиш?

— Сега ли? Излизаме на Шейсет и шеста и започваме да махаме с ръка. Иска ми се да стигнем до Оклахома Сити преди пет следобед. Би трябвало да стане лесно, не е чак толкова далече.

— Добре. Но защо преди пет, ако позволяваш да попитам?

— Можеш да питаш винаги и за всичко, знаеш това. Радост за душата ми, престани да се правиш на самата кротост. Виждам, че си провесила нос, откакто зърнахме онзи дирижабъл. В Оклахома Сити има местно бюро на Обединението и искам да се доберем до тях преди края на работното време. Почакай само да видиш как ще постелят килимчето! Стигнем ли до там, край на неприятностите.