Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 153

Четвърт час по-късно махах с ръка на колите по 77-ма магистрала в посока към Далас.

Защо Далас ли? Заради една адвокатска кантора — „О’Хара, Ригсби, Кръмпекър и Ригсби“.

Още щом затворихме вратата на библиотеката след себе си, Маргрете оживено избълва, че знаела как да се справим с нашите неприятности — като се възползваме от банковата й сметка в Копенхаген.

— Чакай малко, скъпа — прекъснах я аз. — Къде ти е чековата книжка? И какви документи за самоличност имаш?

Като поумувахме малко, най-оптимистичните ни очаквания бяха, че Маргрете ще може да тегли от сметката си едва след няколко дни, по-вероятно — след доста седмици. При това щяха да ни трябват немалко пари за каблограми. Телефонна връзка през Атлантика ли? Марга не бе и чувала за такова нещо в своя свят. (Дори да я имаше, струваше ми се, че каблограмите са значително по-евтин и сигурен начин да се разменят съобщения.)

И след като уредим всичко, възможно е да пратят парите по пощата от Европа… в свят, който не познаваше значението на думите „въздушна поща“.

Затова се отправихме към Далас. Уверих моята мила, че в най-лошия случай адвокатите на Алек Греъм все ще склонят да му дадат назаем достатъчно пари, за да не се мотае той (тоест ние) на улицата, докато получи достъп до своите скътани средства.

(Или пък ще заявят, че аз съм друг човек, дори ще го докажат — с отпечатъци на пръстите, по подписа или кой знае още по какво. Така щеше да се спомине призракът на „Алек Греъм“ в сладката, но малко объркана главица на Маргрете.)

От Оклахома Сити до Далас са малко повече от триста километра. Пристигнахме в два следобед, защото успяхме да се качим на стоп при кръстопътя на 66-та и 77-ма, а шофьорът ни закара чак насред столицата на Тексас. Остави ни при река Тринити и отидохме пеш до сградата „Смит“.

Момичето в приемната на офис номер 7000 сякаш току-що бе участвало в сценично представление от онези, които „Църковното обединение за благоприличие“ се опитваше да забрани с голямо старание и с цената на немалко средства. Бих казал, че носеше оскъдно облекло и грим от типа, какъвто Марга наричаше „супер“. Беше стройна и хубавичка, а търпимостта, която отскоро възпитавах у себе си, ми позволи да се насладя на греховната гледка.

— С какво мога да ви бъда полезна? — осведоми се младата дама.

— Чудесен ден за голф, а? И все пак кой от партньорите е в момента тук?

— Боя се, че само господин Кръмпекър.

— А, точно с него искам да се видя.

— За кого да съобщя?

(Първото препятствие… Не го очаквах. Или тя хитруваше нарочно?)

— Нима не ме познахте?

— Моля да ме извините. Трябва ли да ви познавам?

— Откога работите тук?

— Малко повече от три месеца.

— Това било значи. Кажете на Кръмпекър, че е дошъл Алек Греъм.

Не успях да чуя какво промърмори адвокатът по разговорната уредба, но следях внимателно очите й. Зениците й се разшириха изведнъж. Но тя каза само:

— Господин Кръмпекър ще ви приеме. — Обърна се към Маргрете: — Мога ли да ви предложа някое списание, за да си запълните времето? Или цигарка с тревичка?

— Тя ще влезе с мен — заявих непреклонно.