Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 149

Успях да се овладея донякъде.

— Марга, ето какво ще направим. Да, имаме проблем, но можем и да се справим с него. Разбира се, че ще дойдеш с мен в Канзас! Трябва да дойдеш! Само че там, заради Абигейл, ще ти намеря някое тихо местенце, където да отседнеш, докато оправя нещата. — (Да ги оправя ли? Та Абигейл ще врещи на умряло!) — Първо трябва да се добера до парите си. После ще поговоря с адвокат. — (Развод значи? В щат, където има едно-единствено законно основание, и то по иск на измамения съпруг? И Маргрете ще трябва да се яви като съблазнителката по време на процеса? Невъзможно. Искаш ли да я видиш на позорния стълб? И изхвърлена от града, съпроводена от дюдюкаща тълпа, стига Абигейл да пожелае това? Не ме интересуваше какво би сполетяло мен, нито дори дали Абигейл ще ми отнеме и последния цент… но не биваше Маргрете да се сблъска със законите на моя свят, не по-милостиви от жигосващото нажежено желязо. Не и не!) — А после ще заминем за Дания.

(Нямаше как да сполуча с идеята за развода.)

— Наистина ли?

— Наистина. Любима, ти си моята съпруга сега и завинаги. Не мога да те зарежа тук, докато уреждам всичко в Канзас. Току-виж пак настъпила промяна и те загубя. Но няма и как да заминем за Дания, без да изтегля парите си от банката. Сега ясно ли ти е?

(Ами ако Абигейл ми е ошушкала банковата сметка?)

— Добре, Алек. Ще отидем в Канзас.

(Е, оправихме се с част от проблемите. Но оставаше Абигейл. Както и да е, този мост ще го премина… тоест изгоря, когато стигна до него.)

Само след половин минута имах нови затруднения. Момичето на гишето охотно се съгласи да ме свърже с абонат в друг щат за негова сметка. Канзас Сити ли? Първоначалната цена за установяването на връзка била двадесет и пет цента. Моля, пуснете монетата, когато ви кажа. Влезте във втора кабина.

Вмъкнах се в кабината и започнах да вадя монети от джоба си.

Двадесет цента. Две медни по три цента. Канадски четвърт долар, с лика на кралицата. (Кралица в Канада?!) Половин долар. Три дребосъка по пет цента, от неизвестна за мен сплав.

И на нито една не виждах познатия девиз „Господ е нашата твърд“ на Североамериканския съюз.

Взирах се в тази окаяна колекция и опитвах да си припомня кога се случи последната промяна. Явно след като получих последната си надница, значи по-късно от вчера следобед, но по-рано от онзи автостоп след закуска. Да не би докато сме спали снощи? Но нали не загубихме нито дрехите, нито парите си. Усещах и ръбовете на бръснача в предния джоб на якето си.

Все едно. Напъните да проумея подробностите при тези прехвърляния от свят в свят можеха само да ме докарат до лудост. Явно е имало промяна, щом се озовах в родния си свят… обаче пак нямах пари. Поне не и законни.

Волю-неволю, спрях избора си на канадския четвърт долар. Изобщо не започнах да си внушавам, че осмата Божа заповед не се отнася и за големите корпорации. Вместо това си обещах, че при първа възможност ще им възстановя загубата. Стиснах монетата и вдигнах слушалката.