Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 142

Една част от обзавеждането сама влезе на колелца в стаята и изобщо не ми приличаше на холограма… поне нямах основания да я помисля за такава. Представляваше банкетна маса, която (доколкото успях да забележа) съчетаваше в себе си фурна, печка, зимник и каквото още има в добре оборудвана кухня. Не знам дали греша, но поне не видях нашата домакиня да си помръдне пръста, а и никакви слуги не се мяркаха наоколо. Въпреки това нейният съпруг я поздрави за готварското майсторство, двамата с Марга се присъединихме към него съвсем искрено.

Джери все пак свърши малко работа на вечеря — разряза печеното, което би стигнало за стотина прегладнели от поход скаути. Щом напълнеше някоя чиния, тя се плъзгаше към онзи, за когото беше предназначена, също като детско влакче, само че нямаше нито локомотивче, нито малки релси. Дали холограми прикриваха някакви механизми по масата? Така ми се стори. Но и това означава да обясня една загадка с друга.

(По-късно научих, че склонните към пъчене и перчене домакинства в Тексас, поне в този свят, по-скоро се хвалели с присъствието на хора слуги, само че Джери и Кейти имаха по-нормални склонности.)

Около масата седяхме шестима. Джери и Кейти в двата края, Маргрете вдясно от домакина, а дъщеря му Сибил вляво. Аз бях вдясно от домакинята, а срещу мен бе настанен младежът, с когото Сибил щеше да излиза тази вечер.

Представи се като Родерик Лаймън Кълвърсън трети и май изобщо не успя да запомни моето име. Отдавна си мисля, че мъжките особи от моя животински вид трябва да бъдат отглеждани в бъчви и хранени през дупка, а когато навършат осемнадесет, да бъде взето сериозно решение — избиване на капака на бъчвата или запушване на дупката с чеп.

И младият Кълвърсън с нищо не разклати убеждението ми, при това в неговия случай бих гласувал за използването на чепа.

Още в началото на вечерята научих от Сибил, че двамата следват заедно в университета. Но ми се стори, че за семейство Фарнсуърт е същият непознат, какъвто беше за мен. Кейти го попита:

— Родерик, вие също ли чиракувате за вещер?

Лицето му се поизкриви, сякаш бе подушил нещо противно, но Сибил му спести необходимостта да отговаря на толкова невежлив въпрос.

— Мамо, та Родерик е получил своя атаме толкова отдавна!

— Съжалявам, ако казах нещо неуместно — невъзмутимо рече Кейти. — Това да не е някаква диплома, с която свършва периодът на чиракуването?

— Мамичко, това е свещен кинжал, използва се само при ритуали. Може да служи за…

— Сибил! — намръщено я прекъсна Кълвърсън и се вторачи в мен. — Тук присъстват и непосветени.

Представих си колко по-добре би изглеждал със синина под окото, но не позволих на мислите си да проличат.

— Род, значи сега си дипломиран чародей, а? — подметна Джери.

Сибил отново се намеси.

— Татенце, правилната дума е…

— Недей да се пениш, захарче! И той си има уста. Какво ще кажеш, Род?