Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 140

— Кампари с газирана вода, моля.

— Само се правиш на благородна девица. А ти, Марги?

— И аз ще се задоволя със същото.

— Значи станахте две благородни девици. Алек?

— Каквото пият дамите.

— Синко, търпя подобни щуротии само у по-слабия пол. Но ти си голям мъж. Опитай пак.

— Е, тогава нека е шотландско със сода.

— Бих те нашибал с камшик, ама нямам коне тук. Давам ти последен шанс.

— Ъ-ъ… чист бърбън?

— Отърва се на косъм. Значи „Джак Даниълс“, водата отделно. Оня ден, представи си само, някакъв тип се опитал да си поръча в Далас ирландско уиски. За малко да го изнесат от града, вързан на прът. После му се извинили все пак. Бил янки от Севера, пък те не отбират от хубости.

През цялото време домакинът потропваше с пръсти по масичката до креслото. Щом прекъсна това наглед безцелно занимание, до мен изведнъж изникна солидна ниска чаша с кафява течност, имаше и друга с вода. Установих, че и другите вече са получили каквото пожелаха. Джери вдигна чашата си.

— Салуд! — Отпихме и той продължи: — Кетрин, имаш ли представа къде се спотайва нашето невръстно беладжийче?

— Скъпи, според мен всички са в басейна.

— Тъй ли…

Пръстите на Джери отново затропаха нервно. Неочаквано във въздуха пред нас се появи момиче, седнало на трамплин. Беше огрята от ярка слънчева светлина, макар стаята да тънеше в сянка. Капки се стичаха по кожата й. Тя се обърна към Джери, който й каза:

— Здрасти, Пискунче.

— Здрасти, татенце. Цунк-цунк.

— Нежностите след малко. Кога те наплясках за последен път?

— На деветия ми рожден ден. Тогава подпалих леля Мини. Сега какво съм направила?

— В името на яките, златни, мазни, напращели топки на Господа, защо си позволяваш да оставиш пуснато в дневната онова вулгарно пищно порно?

— Татенце, я не си вири носа така. Разглеждала съм книгите ти.

— Няма никакво значение що за книги държа в личната си библиотека. Отговори на въпроса.

— Просто забравих да изключа програмата. Съжалявам.

— И кравата казала същото на мисиз Мърфи, ама оборът продължил да си гори. Виж какво, мила моя, позволихме ти да боравиш с пулта както намериш за добре. Но щом свършиш, длъжна си да го нагласиш както си го заварила. А ако не знаеш как се прави това, връщаш всичко на нула и така пускаш стартовата програма.

— Добре де, татко. Просто забравих.

— Не ми се измъквай. Още не съм те сдъвкал както заслужаваш. В името на грамадния кожен пакет на Кошчей, откъде се сдоби с тази програма?

— В университета. Учебна касета от моя курс по тантрическа йога.

— „Тантрическа йога“ ли? Ей, въртигъзче, нямаш нужда от такъв курс. А майка ти знае ли?

Кетрин се намеси веднага.

— Скъпи, именно аз я поощрих да се запише в курса. Ясно е, че Сибил си има природната дарба, но всеки талант се нуждае и от обучение.

— Нима? Е, по този въпрос никога не бих се престрашил да споря с майка ти, затова се оттеглям на предишната си отбранителна позиция. Та да си поговорим за касетата. Как точно ти попадна в ръцете? Запозната си с действащите закони за авторското право, а и двамата помним шумотевицата около онази касета с "Космически кораб „Джеферсън“…