Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 144

— Ясно — промълви Кейти. — Благодаря ти за разяснението, Родерик. Сибил, щом новата ти вяра поощрява принадлежността и към друга църква, може би е благоразумно да участваш достатъчно редовно в ритуалите, просто за да си запазиш „червените точки“. Току-виж ти потрябвали някой ден.

— Именно — одобри нашият домакин. — Червени точки! Сладурче, хрумвало ли ти е някога, че точно защото твоят баща е истинска опора на църквата и при нужда веднага вади чековата си книжка, той продава повече кадилаци от всеки друг търговец в щата Тексас?

— Татенце, това ми звучи направо безсрамно.

— Няма съмнение. Точно така се продават кадилаците. И не наричай вярата ни поклонение пред огъня. Знаеш, че не е вярно. Не се покланяме на огъня, а на онова, което символизира.

Сибил започна да мачка ленената салфетка и за миг заприлича на притеснено тринайсетгодишно момиченце, а не на зрялата жена, за каквато я представяше тялото й.

— Татко, точно в това е лошото. Досега огънят означаваше за мен пречистване, вечен живот, но вече започнах да навлизам в Учението, в историята му. Татенце, за една вещица огънят е начинът, по който са ни избивали!

В този миг дишането ми едва не спря от потреса, който изпитах. Дотогава не бях приел и с чувствата си, че тези двамата — наглият, но съвсем обикновен младеж и хубавичката, доста мила дъщеря на Кейти и Джери, нашите несравними добри самаряни… са вещер и вещица.

Знам, знам, пише го в Изход, двадесет и втора глава, стих осемнадесети: „И да не оставяш вещица жива“. Също толкова строга повеля като Десетте заповеди, дадени на Мойсей направо от Бог, в присъствието на всички чада Израилеви…

Как си позволявах да споделям трапезата с тях?

Ако щете, наречете ме страхливец. Не станах и не ги заклеймих. Седях си мирно и тихо.

— Миличка! — с укор се обади Кейти. — Та това е било през средновековието, а не днес и не тук.

— Госпожо Фарнсуърт — подхвана Кълвърсън, — всеки вещер или вещица знае, че следващият ден може отново да ни донесе същите гонения. Достатъчна е една година с твърде лоша реколта. А и трагедията в Сейлъм не е била нито толкова отдавна, нито толкова далече от тук. — Той поумува и добави: — Пък и достатъчно християни още се навъртат наоколо. Ако им беше по силите, щяха пак да разпалят кладите. Като в Сейлъм.

Моментът едва ли беше най-подходящият да си отворя устата, но аз избълвах:

— Нито една вещица не е била изгорена в Сейлъм!

Той се вторачи в мен.

— А вие какво знаете за това?

— Кладите са горели в Европа, не и тук. В Сейлъм вещиците са били обесени, а една е била смазана до смърт.

(А не би трябвало изобщо да се стига до огъня. Господ Бог наш ни е заповядал да не ги оставяме живи. Не ни е повелявал да ги умъртвяваме чрез мъчения.)