Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 141

— Татко, по-лош си и от слон! Никога нищо ли не забравяш?

— Никога, че и малко отгоре. Да знаеш, че както и да се оправдаеш, по някой друг повод може да ти го изкарам през носа. Е, какво е положението?

— Искам си адвоката!

— Аха, значи наистина е пиратско копие!

— Много ти се иска, за да ми се подиграваш. Не ти се отваря парашутът, татенце. Платих си пълната такса по каталог и в библиотеката ми направиха официално копие. Изяж се от яд сега!

— Ти се изяж. Напразно си се охарчила.

— Аз пък не съм съгласна. Харесва си ми.

— И на мен. Но парите наистина си ги дала напразно. Защо не я поиска от мен?

— Какво?!

— Видя ли сега! Отначало си помислих, че си човъркала ключалките в моя кабинет или си им направила някоя магия. Радвам се да чуя, че просто си прахосваш парите. И колко ти струваше?

— Ами… четирийсет и девет и петдесет цента. Това е с намалението за студенти.

— Доста добра цена. Аз платих шейсет и пет. Добре де. Само че появят ли се в сметката ти за семестъра, ще ти ги удържа от издръжката. И още нещо, захарче… Доведох вкъщи много симпатични дама и господин. Влизаме значи в дневната… по-скоро в онова, което трябваше да е дневна. И нашите двама мили гости изведнъж виждат насреща си цялата „Кама Сутра“, при това с такива цветове и ясен образ, че едва ли не чуват пъшкането. Ти какво мислиш за ситуацията?

— Не съм искала да стане така.

— Тъй да бъде, обаче не е вежливо да стъписваш хората, особено пък гостите, затова нека бъдем по-внимателни отсега нататък. Ще се появиш ли за вечеря?

— Да. Стига да ме пуснете по-рано, че ще трябва да отлитам. Имам среща.

— А кога ще се прибереш?

— Няма. Имаме всенощно сборище. Репетиция за Лятната нощ.

Джери въздъхна.

— Май трябва да благославям Трите дърти вещици, че си взимаш хапчетата.

— Дрън-дрън. Татенце, я не се дръж като някой селяндур. Никоя не е забременявала по време на Черен Сабат. На всички им е ясно това.

— Само не и на мен. Е, да се благодарим, че поне имаш желание да вечеряш с нас.

Изведнъж момичето писна и цопна във водата, но не се изгуби от картината, която веднага я обхвана отново. Тя изскочи на повърхността, от устата й пръсна цяло фонтанче.

— Татко, ти ме бутна!

— Как можеш да си помислиш подобно нещо? — отвърна той с тон на оскърбена невинност и след миг живата картина изчезна.

Кейти Фарнсуърт каза небрежно:

— Джерълд все опитва да се налага на дъщеря си. Разбира се, без никакви изгледи за успех. Най-добре ще е да я тръшне на леглото и да си задоволи кръвосмесителния нагон. За жалост и двамата са прекалено превзети.

— Жено, напомни ми в най-скоро време, че трябва да те набия.

— Добре, миличък. Но не би ти се наложило да я насилваш. Обясни й простичко намеренията си, тя ще се облее в сълзи и ще се съгласи. И двамата ще прекарате най-чудесните мигове в живота си. Маргрете, ти какво би казала?

— Съгласна съм с тебе.

Дотогава вече бях толкова зашеметен, че дори не се стреснах от думите на Марга.

Вечерята беше истинска наслада за сетивата и твърде смущаваща като светско събитие. Бе поднесена в официалната трапезария, тоест все същата дневна, само че друга програма контролираше холограмите. По-висок таван, равномерно разположени прозорци с дълги до пода завеси от двете им страни, а зад тях — старателно поддържан парк.