Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 143

— Споменатата от вас дума се използва само от невежи…

— Я задръж малко! Съзнавам, че за някои неща не съм осведомен, затова винаги търся нови знания, каквото правя и в момента. Но не е редно да споделяш трапезата ми и да ме наричаш „невежа“. Би ли могъл да ми отговориш без празни приказки?

Ноздрите на Кълвърсън се раздуха, но младежът успя да се овладее.

— Обикновено мъжете, посветени в Учението, се наричат „вещери“, а жените — „вещици“. Магьосник или магьосница също е приемливо, само че не е съвсем точно… не всички магьосници са вещери и не всички вещери си служат с магия. А „чародей“ смятаме за оскърбление, защото хората обикновено свързват тази дума с преклонение пред дявола, а ние, посветените в Учението, не му се кланяме. Освен това тази дума намеква не само за правене, но и за разваляне на заклинания, а Учението забранява на вещерите да престъпват клетвата си. Виновният, дори ако е дал дума на непосветен, подлежи на сурово наказание, даже на прогонване, ако клетвата е била толкова важна. Затова не съм „дипломиран чародей“. Сегашното ми положение, определено правилно, е „приет в Учението“, иначе казано — вещер.

— Чудесно обяснение! Благодаря ти. И те моля да ме извиниш, че използвах за тебе и пред тебе думата „чародей“…

Джери замълча, след миг Кълвърсън се усети и каза припряно:

— О, няма за какво! Аз също не исках да ви обидя.

— Още веднъж ти благодаря. Иска ми се да добавя още нещо към твоите коментари за смисъла и произхода на думите. Вещица и вещер имат общ корен с древната дума за знание, а пълното име на Учението е „Учение за мъдростта“. Прав ли съм?

— Моля? О, да! Мъдростта. В това е целият смисъл на Старата вяра.

— Добре. А сега ме слушай внимателно, синко. Мъдростта предполага и да не се гневиш без нужда. Повелите на Учението пренебрегват дреболиите, същото важи и за истински мъдрия човек. Като например едно недорасло момиче да споменава предназначението на кинжала „атаме“ пред непосветени — между другото, това съвсем не е тайна. Същото е и един стар дърдорко да употреби неправилно някоя дума. Е, разбра ли какво искам да ти кажа? — Джери пак изчака и съвсем кротко повтори: — Разбра ли ме?

Кълвърсън си пое дълбоко дъх.

— Да, разбрах ви. Мъдрият човек не обръща внимание на дреболиите.

— Чудесно. Мога ли да ти предложа още едно парче от печеното?

Младежът си затвори устата задълго. Аз също, както и Сибил. Кейти, Джери и Маргрете поддържаха неспирния поток от любезни празнословия, пренебрегващи напълно факта, че един от гостите току-що е бил публично и звучно нашляпан. Накрая Сибил се обади:

— Татко, вие с мама очаквате ли от мен да присъствам на поклонението пред огъня в петък?

— „Очакване“ едва ли е подходящата дума — отвърна Джери, — щом си избрала друга вяра. По-скоро е надежда.

— Сибил — добави Кейти, — днес ти се струва, че твоето вещерско сборище е единственото, от което имаш нужда. Но всичко може да се промени… а и доколкото разбирам, Старата вяра не забранява на посветените в нея да участват в ритуали и на други църкви.

— Госпожо Фарнсуърт — намеси се най-после и Кълвърсън, — това правило е отражение на вековете, дори хилядолетията, през които сме били преследвани. Нашите канони все още повеляват, че всеки член на сборище трябва и да принадлежи за пред хората към някоя от радващите се на одобрение църкви. Но вече не се престараваме в прилагането на това задължение.