Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 139

— Никога не съм чувала Сибил да споменава за Один — добави Кейти. — Повечето пъти просто говори за „Богинята“. Култът на Один не беше ли на друидите? Аз не съм наясно. Боя се, че Сибил ни смята за безнадеждно старомодни и дори не си прави труда да говори за теология с нас.

— Нека и сега не говорим повече за това — настоя Джери и подкара колата по алеята.

Ниската и дълга къща на семейство Фарнсуърт се беше разпростряла на голяма площ и като че излъчваше дух на ленив разкош. Джери спря под навеса пред главния вход и всички излязохме. Той плясна с длан по покрива на колата, все едно потупваше врата на кон. Возилото се отдалечи само и сви зад ъгъла.

Няма да се впускам в описания на този дом, защото макар да беше прекрасен и по тексаски уютен, отделните дреболии вътре просто не си бяха постоянно на мястото, за да им отделям прекалено внимание. Почти всичко се състоеше от „холограми“, както ги наричаше Джери. Как да ги опиша? Замръзнали съновидения? Обемни картини? Нека го кажа така — креслата бяха плътни и устойчиви, същото важеше за масите. Останалото в къщата трябваше да се пипа внимателно, защото често се оказваше красиво… и недосегаемо като небесна дъга.

Не знам как се правеха призрачните предмети. Току-виж законите на физиката в този свят не бяха същите като в щата Канзас от моята младост.

Кейти ни въведе в „семейната дневна“ и Джери се закова на прага.

— Проклет индийски курварник!

Таваните на огромното помещение изглеждаха невъзможно високи за такава едноетажна постройка. И всяка стена, арка, ниша и греда бяха покрити с изваяни фигури. Но какви! Усетих, че се изчервявам. Очевидно бяха копия на скулптурите от печално известния пещерен храм в южна Индия, изобразяващи всевъзможните приумици на сладострастието в най-неприлични и грубо нагледни подробности.

— Извинявай, миличък! — каза Кейти. — Хлапетата си танцуваха тук. — Тя се забърза някъде наляво, потъна сред няколко преплетени тела и изчезна. — Какво предпочиташ, Джерълд?

— Ами… нека е Ремингтън номер две.

— Ей сегичка.

Изведнъж стъписващите изваяния изчезнаха, таванът неочаквано стана много по-нисък и наглед вече беше от масивни дървени греди и мазилка. Едната стена се превърна в панорамен прозорец с изглед към планини, които повече подхождаха на щата Юта, но не и на Тексас. В онази срещу нас се появи внушителна камина, градена от големи камъни, в която вече весело пламтеше и пращеше огън. Мебелите като че принадлежаха на стила, незнайно защо наричан „мисионерски“, излъсканите каменни плочи на пода бяха покрити с индиански килимчета.

— А, така е по-добре. Благодаря ти, Кетрин. Настанявайте се, приятели, кой където свари.

Аз обаче имах благоразумието да не се пльосна в „татиното“ кресло — различих го по размерите и кожената тапицерия. Кейти и Марга седнаха една до друга на диван. А Джери, както и очаквах, се намести в своето кресло.

— Любима, какво ще пийнеш?