Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 138

Казах си, че такава дреха ще е по мярка на всяка жена — плътна по тялото или свободна според желанието.

Кейти носеше и сини сандали в тон с роклята. За мен бе приготвила сапатос — мексикански сандали, съшити от ивички кожа. Те също прилягат на почти всеки крак. Зависи как ги вържеш. Предложи ми панталон и риза, наглед подобни на онези, които купихме в Уинслоу от магазинчето за втора употреба. Само че бяха шити по мярка от лек, подходящ за лятото вълнен плат, не от евтино памучно платно. Даде ми и чорапи по мярка, както и къси шорти.

Когато ни облече, на тревата останаха още дрехи — нейните. Чак тогава се сетих, че е дошла до портата облечена, свалила си е дрехите и ни е чакала така.

Ето какво наричам аз любезност.

Щом се облякохме, пак влязохме в колата. Но господин Фарнсуърт не потегли веднага нагоре по алеята.

— Кейти, нашите гости са християни.

Тя грейна от удоволствие.

— О, колко интересно!

— И аз това си казах. Алек, по нашите краища не се срещат мнозина християни. Моля те, чувствай се свободен да изразяваш убежденията си пред двама ни с Кейти… но ако има още някой наоколо, вероятно ще е по-уместно да не обсъждаш гласно вярата си. Разбираш ли ме?

— Ъ-ъ… боя се, че не.

Всичко наоколо сякаш се завъртя, в ушите ми отекваше странен звън.

— Ами, тук не е противозаконно да си християнин. Поне в Тексас имаме свобода на изповеданията. Само че точно тази религия не се радва на особено благоразположение и повечето християни предпочитат да изповядват вярата си тайно. Да… ако искаш да се свържеш с единоверците си, вероятно ще успеем да открием някоя от техните катакомби. Кейт, какво ще кажеш?

— О, не се съмнявам, че ще намерим някой, който знае. Мога да поразпитам.

— Само ако Алек пожелае, скъпа. Виж какво, Алек, няма опасност да те пребият с камъни. Тук не е някое затънтено селяндурско кътче. Е, поне опасността не е голяма. Но не ми се иска да те обиждат напразно.

— Сибил… — отрони Кейти Фарнсуърт.

— Олеле! Вярно… Алек, дъщеря ни е добро момиче и достатъчно възпитана, доколкото това може да се каже за една тийнейджърка. Само че чиракува за вещица, отскоро прие Старата вяра, а на нейната възраст е естествено да се отнася към всичко ужасно сериозно. Не би се държала грубо с гост на дома ни, Кейти се е погрижила да й набие вежливостта в главата. Пък и знае, че ако прекали, жива ще я одера. Бих те помолил единствено за услугата да не подлагаш самообладанието й на излишно претоварване. Както сигурно знаеш, всяко пубертетче е истинска бомба със закъснител и изобщо не е ясно кога може да гръмне.

Маргрете отговори вместо мен:

— Ще бъдем изключително предпазливи. А тази Стара вяра… да не е култът на Один?

Смръзнах се, а и без това вече бях изумен до вцепенение. Но чух домакина ни да отвръща:

— Не. Или поне така ми се струва. Можеш да разпиташ Сибил за това, стига да поемеш риска, че ще ти бръмнат ушите от приказки. Ще се опита да те посвети във вярата си, при това с извънредно старание.