Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 137

Няколко минути по-късно колата се отклони надясно, измина широк кръг и се шмугна в тунел под магистралата, за да излезе на по-тесен първокласен път. Пътувахме по него (забелязах, че е 83-ти според табелите) не повече от пет минути. Чу се настойчиво писукане, по пулта заблестяха светлинки.

— Ясно, ясно — обади се господин Фарнсуърт. — Не припирай толкова.

Завъртя се напред и хвана двете ръчки.

Последваха интересни моменти. Спомних си нещо, което веднъж каза Мъдреца от Ханибал: „Да не мъ беше срам, да знайш, щях да си ода пеша“. Изглежда господин Фарнсуърт смяташе достойни за един умел шофьор само катастрофите, избегнати на косъм. Колко ли пъти „кашата“ ни спасяваше от синини, ако не и от счупени кости. Веднъж машината запищя особено пронизително, а нашият домакин изръмжа в отговор:

— Я си гледай твоята работа, пък аз все ще се оправя някак!

Завихме по тесен път — стори ми се само за частна употреба, защото започваше с арка, на която се мъдреше извит надпис: „Капризът на Фарнсуърт“. Тръгнахме нагоре по склона. Щом излязохме на равното, озовахме се пред висока порта, която светкавично се отдръпна с доближаването ни към нея.

Там ни чакаше Кейти Фарнсуърт.

Ако сте стигнали дотук в моите „мемоари“, вече знаете колко обичам съпругата си. Това е основна, неоспорима истина, също като скоростта на светлината, като обичта на Бога Отец. Но ето какво искам да знаете — открих, че мога да обичам друга жена, без любовта ми към Маргрете да повехне, а и без да изпитам желание да я отнема от спътника й в живота, за да я обладая. Е, желанието поне не ме измъчваше много.

Щом срещнах Кейти, аз узнах и че сто и шестдесет сантиметра са идеалният ръст за една жена, а петдесетте й килограма са самото съвършенство, също и че контраалтът е гласът, който жената трябва да има. Обстоятелството, че моята любима изобщо не е такава, няма никакво значение. Кейти Фарнсуърт превръщаше тези черти в нещо абсолютно за нея, просто защото беше доволна да е такава.

Но отначало ме стъписа с най-милата проява на сърдечно гостоприемство, каквато някога съм виждал.

Бе научила от мъжа си, че сме съвсем голи. Знаеше и че според него това ни притеснява. Затова бе донесла дрехи за двама ни.

А самата тя беше гола.

Не, греша. Аз бях гол, а тя се бе съблякла. Не, пак не е точно. Носеше одеждите на собствената си красота, подобно на Прамайката Ева преди грехопадението. И за нея това състояние изглеждаше толкова уместно, че аз започнах да се чудя как съм си набил в главата заблудата за неприличието на голотата.

Вратите на колата отново се плъзнаха встрани. Измъкнах се и подадох ръка на Маргрете. А госпожа Фарнсуърт пусна на земята каквото носеше, прегърна моята мила и я целуна.

— Маргрете! Добре дошла, скъпа.

Марга също я прегърна и пак заподсмърча. После Кейти ми протегна ръка.

— Добре дошъл, господин Греъм… Алек.

Поех ръката й, но не я стиснах. Държах я като безценен съд от порцелан. Чувствах, че би трябвало да й целуна ръка, само че никой не бе ме научил как се прави това.

Бе избрала за Маргрете премяна с цвета на очите й. Кройката с нещо ми напомняше за митичната Аркадия. Лесно си представих, че би могла да я носи и горска нимфа. Премяташе се през лявото рамо и беше сцепена до долу отдясно, само че можеше да се загърне плътно и да се пристегне с дълъг колан.