Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 136

Господин Фарнсуърт погледна нагоре.

— Вижте го само как изфуча тоя бебчо!

И аз се взрях през прозрачния покрив на колата. Над нас имаше второ слънце, което видимо се смаляваше и бледнееше.

— Точно по график! — продължи нашият домакин. — Вчера ни задържаха и пропуснахме момента за извеждане в орбита. Върнахме го в хангара. Когато вече си го изправил на площадката и водородът може да ти избълбука от резервоарите, веднъж да те спрат от орбита и можеш да се простиш с печалбата от курса. А вчера даже нямаше и дребен проблем. Съвсем безсмислена проверка, изсмукана от пръста на някакъв дебелогъз бюрократ в НАСА. Не си вдигат носовете от бумагите.

Дали още говореше на английски или само така ми се струваше?

Останала без дъх, Маргрете промълви:

— Господин Фарнсуърт… Джери, какво беше това?

— А, никога ли не сте виждали изстрелване?

— Не знам какво означава тази дума.

— Хъм… да де. Марги, още не съм си набил в дебелата глава факта, че ти и Алек сте от друг свят… дори от различни светове. При вас нямаше ли космически полети?

— Не съм сигурна за какво говориш, но май нямаме.

Аз обаче не се съмнявах в смисъла на думите му, затова се намесих:

— Джери, говориш за полети до Луната, нали? Като в книгите на Жул Верн.

— Да, доста близо си до истината.

— Нима това беше ефирен кораб, излетял към Луната? Леле божке!

Трябва да кажа, че това леко богохулство само се изплъзна от устата ми.

— Задръж малко. Не беше ефирен кораб, а безпилотна товарна ракета. И няма да стигне до Луната, а само до ниска околоземна орбита. После се връща, приводнява се близо до Галвестън, изтеглят я до северното пристанище на Тексас. По някое време следващата седмица пак ще е готова за изстрелване. Е, част от товара й ще стигне до Луна Сити или до Долен Тихо… а току-виж нещичко отпраши чак за Астероидния пояс. Сега по-ясно ли ти стана?

— Ъ-ъ… не съвсем.

— Добре. През втория мандат на Кенеди…

— Кой?

— Джон Ф. Кенеди. Президента. От шейсет и първа до шейсет и девета.

— Съжалявам, но май ще трябва отново да уча история. Джери, най-объркващото при тези прехвърляния от свят в свят не са новите технологии, да речем телевизията или реактивните самолети… дори космическите кораби, а разликите в историята.

— Е, да… Като стигнем, ще ти намеря нещо по американска история и за космическите полети. Имам купища такива книги вкъщи. Затънал съм до гуша в тези занимания. Още като хлапе само правех модели на ракети. Освен акциите в „Товарни линии Диана“ имам по нещо и в „Стълбата на Яков“, и в „Стъблото“… засега само си намалявам данъците със загубите, но ще видим… — Той май забеляза изражението ми. — Извинявай. Първо прегледай набързо книгите, които ще ти подбера, после ще говорим.

Фарнсуърт пак погледна уредите на пулта, натисна някакви бутони, премига, пак натисна и каза:

— Според Хюбърт ще чуем звука след три минути двадесет и една секунди.

Звукът от изстрелването ме разочарова. Очаквах оглушителен тътен, подходящ за невероятната светлина. А беше само далечен грохот, който постепенно затихна.