Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 135
Робърт Хайнлайн
— Чудесно. Но тя не е опасна, защото съпругът й също е тук и не я изпуска от погледа си. Споменах ли, че и той е гол?
— Не си. Интересно…
— Да ти кажа ли и неговата основна мярка? И как я искаш — отпуснат или в работно настроение?
— Любими мой, приятно ми е да отбележа, че си един дърт мръсник. Стига си се опитвал да смутиш нашите гости.
— Щуротиите не са ми чужди, херцогиньо. Двамата са голи просто защото си нямат дрехи. Но подозирам, че наистина се смущават лесно. Затова бъди така добра да ни посрещнеш на портата с някакви дрехи. Вече ти казах мерките й, освен една… Марги, я си покажи ходилото. — Маргрете веднага обърна едната си пета към него, без да продума. — Мисля, че някои от твоите сандали ще й станат. А за него чифт от моите.
— Другите му мерки какви са? И без повече шегички!
— На ръст и в раменете са еднакви, макар да съм по-тежък с осем-десет килограма. Подбери нещо от дрехите, които носех в по-елегантния си период. Ако къщата пак е пълна с младите варвари на Сибил, моля те да стигнеш до крайни мерки при нужда, за да не припарят да портата. Гостите ни са свенливи хора и ще ги представим, след като са се облекли.
— Слуш’, г’син с’жант. Но май вече е време поне с мен да ги запознаеш.
— Mea culpa. Любов моя, това е Маргрете Греъм, госпожа Алек Греъм.
— Здравей, Маргрете. Добре дошли сте в нашия дом.
— Благодаря ви, госпожо Фарнсуърт…
— Кетрин, скъпа. Или Кейт.
— Кетрин, трудно ми е да обясня колко ни помагате… когато сме толкова съсипани! — Милата ми Маргрете сякаш щеше да се разплаче, но се спря веднага. — А това е съпругът ми Алек Греъм.
— Здравейте, госпожо Фарнсуърт. Благодаря ви.
— Алек, бързичко докарай това момиче в дома ни. Искам да се срещна с нея. Тоест, и с двама ви.
Джери се намеси:
— Херцогиньо, според Хюбърт остават двайсет и две минути.
— Тогава до скоро. Край на приказките, ей сега ще се развихря.
— Край. — Той пак се завъртя с лице към нас. — Марги, Кейт ще ти намери някоя хубава премяна… макар че сигурно всичко ти стои добре. Ей, да не ви е студено? Така се раздрънках, че изобщо не се сетих. Нагласил съм климатика в тоя звяр да ми е хладно, но съм с дрехи. Хюбърт веднага може да оправи положението.
— Джери, потомка съм на викинги. Никога не ми е студено. Всъщност на закрито обикновено ми е прекалено топло.
— Ами ти, Алек, как си?
— Достатъчно ми е топло — отвърнах и наистина, зъбите почти не тракаха.
— Струва ми се… — подхвана Джери…
…а небето се разцепи в невъобразимо ярко сияние, засенчило слънцето и изведнъж ме налегна тежка печал, защото осъзнах, че не успях да спася навреме душата на моята любима.
ХVIII
„А Сатана в отговор на Господа рече:
Дали без причина се бои Йов от Бога?“
„Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини?
Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?“
Зачаках да чуя Зова.
А в душата ми се бореха твърде противоречиви чувства. Жадувах ли Възнесението? Бях ли готов да срещна любящата прегръдка на Исус? Да, мили Боже. Да! Без Маргрете ли? Не, не! Значи избираш геената огнена? Да… не, обаче… Хайде де, решавай!
