Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 134

— Марги, ще споделиш ли що за човек е Алек Греъм?

Тя поумува, преди да започне.

— Страхувам се, че не мога да добавя нищо към казаното от съпруга ми.

— О, какво разочарование! Твоят мъж вече ни описа подробно доктор Джекил, нима не искаш да ни разкажеш и за мистър Хайд? Дотук представата ми за него е пълна нула. Само някакъв адрес в Далас…

— Господин Фарнсуърт, сигурна съм, че никога не сте работил като камериер на пътнически кораб…

— Позна. Само че бях сервитьор на товарен кораб. Изкарах две пътувания, още като хлапе.

— Значи ще ме разберете. Камериерката знае твърде много неща за пътниците, които обслужва. Колко често се къпят и си сменят бельото. Как миришат — а всеки има миризма, приятна или отвратителна. Знае що за книги четат и дали четат изобщо. И преди всичко научава дали са достойни хора, дали са честни, щедри, добросърдечни. Узнава всичко необходимо, за да прецени един човек. И в същото време може и да няма представа откъде са, с какво се занимават, какво е образованието им — все подробности, които техен приятел знае непременно. Преди случката с онази огнена яма обслужвах каютата на Алек Греъм четири седмици. И вече две от тях бях негова любовница. Влюбих се в него до забрава. Много дни наред неговата амнезия ни пречеше да подновим връзката си. После отново намерих щастието. От четири месеца съм негова съпруга. Вярно е, че преживяхме трудности, но това беше най-прекрасното време в живота ми. И се надявам, че така ще бъде и занапред. Това е всичко, което знам за своя съпруг Алек Греъм.

Тя ми се усмихна, а в очите й напираха сълзи. Усетих, че и моите не са по-сухи. Джери въздъхна и поклати глава.

— Това би го проумял само Соломон, пък аз не мога да се похваля с неговата мъдрост. Вярвам и на двама ви, но все някой от вас не е прав. Няма значение. Жена ми и аз сме привърженици на мюсюлманското гостоприемство. Последната война ме научи на това. Ще приемете ли да ни бъдете гости за ден-два? Хайде, бързо казвайте „да“!

Спогледахме се с Марга и аз се съгласих.

— Добре. Сега да проверим дали големият шеф си е у дома. — Завъртя седалката си, за да е с лице напред, и докосна пулта. След няколко секунди пред него нещо светна и се чу кратко писукане. Лицето му грейна в усмивка. — Херцогиньо, безпокои ви вашият предпочитан съпруг.

— О, Рони, толкова отдавна не си се обаждал.

— Не, не, опитай пак.

— Албърт? Тони? Джордж, Анди, Джим…

— Хайде отново и този път гледай да познаеш. Има и други хора при мен.

— Казвай, Джери.

— Ще си имаме компания тази вечер, може би и по-дълго.

— Добре, любов моя. Колко са, от какъв пол и кога ще бъдете вкъщи?

— Чакай да попитам Хюбърт. — Той пак докосна нещо. — След двайсет и седем минути. Гостите са двама. Седящият до мен е на около двайсет и три плюс-минус една, с дълга и леко къдрава руса коса, тъмносини очи, ръст към метър и седемдесет, тегло около петдесет и три килограма, другите мерки не съм проверявал, но са горе-долу като на дъщеря ни. Жена е. Сигурен съм в това, защото няма и едно парцалче по себе си.

— Добре, мили. Ще й издера очите. Разбира се, след като я нагостя.