Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 133

Фарнсуърт се мръщеше.

— Пак се обърках. Или говорим за един човек, или за двама различни. А Александър Хергеншаймър… Алек, я ми го опиши.

— Джери, аз съм протестантски проповедник, ръкоположен от Братя в Апокалипсиса — Църквата на единствената истина. Родил съм се във фермата на дядо ми, близо до Уичита, на двадесет и втори май…

— Ей, ами че ти скоро имаш рожден ден! — възкликна Джери, а Марга изведнъж се оживи.

— Така е. Покрай всичко, което ни се струпа на главите, изобщо не се сещах. И тъй, роден съм през хиляда деветстотин и шестдесета година. Родителите ми са покойници. Най-големият ми брат още стопанисва фермата…

— Затова ли отивате в Канзас? Искаш да намериш брат си?

— Не. Онази ферма е в света, където отраснах.

— Тогава защо?

Не му отговорих веднага.

— Няма никаква логична причина. Може би заради инстинкта да се завръщаш у дома. Или е онова, което кара конете да се втурват обратно в горящата конюшня. Не знам, Джери. Но трябва да се върна там, да потърся корените си.

— Това е подбуда, която мога да разбера. Продължавай.

Обясних му какво съм учил и не скрих факта, че съм се провалил в желанието си да стана инженер. После разказах за прехвърлянето си в семинарията, за ръкополагането след като завърших, за работата си в Обединените църкви. Изобщо не споменах за Абигейл. Не казах и че не си вършех много успешно работата като пастор, защото (поне според мен) Абигейл не се погаждаше лесно с хората, а пък миряните от моята енория никак не я харесваха. Трудно е да изредиш всички подробности, ако разказваш живота си набързо. А и не можех да изрека името на Абигейл, без да представя положението на Маргрете като твърде съмнително… а не бях способен да го направя.

— Горе-долу това е — казах накрая. — Ако бяхме в родния ми свят, би могъл да се обадиш в централата на Обединените църкви, в Канзас Сити, за да провериш говоря ли истината. Годината беше много успешна и си позволих почивка. На летището в Канзас Сити се качих се на дирижабъла „Граф фон Цепелин“ на Североамериканските линии. Минахме през Сан Франциско, оттам към Хило, после Таити, където се прехвърлих на моторния кораб „Конге Кнут“. Останалото ти разказах преди малко.

— Говориш благо, с възвишени слова. Да не си от възродените души?

— Разбира се! Боя се, че точно сега не мога да разчитам на спасението на душата си… но се трудя упорито. В Последните дни сме, братко. А ти от възродените ли си?

— Нека обсъдим това по-късно. Я ми кажи, какво гласи вторият закон на термодинамиката?

Направих кисела гримаса.

— Ентропията нараства постоянно. Ей в това се препънах.

— Сега ми разкажи за Алек Греъм.

— Не знам особено много за него. Според паспорта му е роден в Тексас, посочвал като адрес за кореспонденция някаква юридическа фирма в Далас. За останалото по-добре питай Маргрете. Тя го е познавала.

(Пропуснах онзи толкова притеснил ме милион. Не знаех какво да обясня за парите… а пък Марга само бе чувала за тях от мен. Така и не ги видя с очите си.)