Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 132

— Пак има нещо мътно. Може и да приличаш достатъчно на Греъм, за да заблудиш останалите, но… жена ти щеше да забележи разликата. Ти какво ще кажеш, Марги?

Тя ме погледна печално и влюбено, после отговори непреклонно:

— Джери, съпругът ми малко се е объркал. Особена загуба на памет. Той е Алек Греъм. Няма никакъв Александър Хергеншаймър. И никога не е имало.

Онемях. Вярно, двамата с Маргрете не бяхме говорили за това от много седмици. А и тя никога не бе признавала, че не съм Алек Греъм. Отново получавах урок (за кой ли път!), че не мога да спечеля спор с Марга. Дори да си въобразявах, че съм я убедил, накрая се оказваше, че тя просто е предпочела да млъкне.

— Алек, да не е от удара по главата? — попита ме Фарнсуърт.

— Виж какво, беше дреболия. Загубих съзнание за броени минути. И нямам никакви бели петна в паметта. Все едно, ударих си главата цели две седмици след огнената яма. Джери, съпругата ми е чудесна жена… но този път съм принуден да не се съглася с нея. Тя иска да вярва, че съм Алек Греъм, защото се влюбила в него, преди да ме е познавала. Вярва в това, защото изпитва такава потребност. Но аз, разбира се, знам кой съм — Хергеншаймър. Признавам, че наистина има странни случаи на амнезия. Има обаче едно доказателство, което не бих могъл да подправя, и то потвърждава неоспоримо, че аз — Александър Хергеншаймър, не съм Алек Греъм. — Тупнах се където доскоро беше шкембенцето ми. — Ето го доказателството. Казах ти, че носех дрехите на Греъм, но не ми бяха съвсем удобни. До деня, когато минах по жаравата, бях доста натежал и носех тук — пак се пляснах по корема, — сериозен запас сланинка. Панталоните на Греъм ме стягаха. Трябваше да си гълтам шкембето, за да ги закопчая. Няма как да е станало мигновено. И не е станало. Две седмици твърде калорична храна на кораба и ето ме с изпъкнало коремче… което доказва, че не съм Алек Греъм.

Маргрете не само мълчеше, ами и лицето й беше съвсем безизразно. Но Фарнсуърт настоя за отговор:

— Е, Марги?

— Алек, ти имаше съвсем същия проблем с дрехите си и преди да минеш през онази яма. И причината беше същата. Преяждане. — Усмихна ми се. — Любими, не ми е приятно да ти възразявам… но ужасно се радвам, че ти си ти, а не някой друг.

— Алек — намеси се Джери, — безброй мъже ще са готови да минат през огъня за един-единствен женски поглед, какъвто ти получи току-що. Когато стигнете в Канзас, най-добре потърси някой мозъчен доктор. Трябва да я разплетеш тази твоя амнезия. Никой не може да заеме мястото на нечий съпруг. Когато жената е живяла с него, спала е с него, слушала му е тъпите шегички, никой не може да се представи пред нея за мъжа й. Дори еднояйчният му близнак. Заради всички безбройни дреболии, които жената знае, но никой друг дори не подозира.

— Марга, ти ще кажеш — предложих веднага.

— Джери, той ми намеква, че е редно аз да ти възразя отчасти. Тогава не познавах Алек както една съпруга познава мъжа си. Бяхме само любовници, при това едва от няколко дни. — Тя се засмя. — Но в най-важното си прав. Познах го.