Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 127

— Тази ли? Не се съмнявам, стига да отидем нагоре по течението, преди пътя. Всеки ден след онзи айсберг поемахме доста по-лоши рискове. Ех, ако имахме и нещо за хапване… Да речем, твоята мелба с разтопена лакта. Или предпочиташ бъркани яйца?

Докато си приказвах, вдигнах най-долната тел, за да се промъкне Маргрете под нея.

— Ще се задоволиш ли с шоколадова вафла?

— Щом ми позволяваш капризи, избирам си да е „Милки Уей“.

— Боя се, че нямаш избор, скъпи. Имаме само най-обикновена вафла „Хенри“.

Тя на свой ред задържа телта, за да пропълзя отдолу.

— Май ще е по-добре да не говорим повече за храната, която ни липсва. — Изправих се и добавих: — Готов съм да схрускам и суров пор.

— Но ние имаме нещо за ядене, мили мъжо. Вафла „Хенри“ в чантата ми.

Спрях се като закован.

— Жено, ако си правиш майтапи с мен, ще те набия.

— Изобщо не се шегувам.

— Да знаеш, в Тексас е съвсем законно да се вкарва съпругата в правия път, стига пръчката да не е по-дебела от палеца ми. — За по-нагледно й показах палец. — Виждаш ли наоколо някоя подходяща?

— Ще ти намеря непременно.

— Та откъде се сдоби с тази вафличка?

— Ами в закусвалнята, където господин Фасели ни почерпи с кафе и понички.

Господин Фасели ни повози посред нощ, преди да се качим в камиона. По две малки понички, сметана и захар в кафето — това ни бяха калориите през последното денонощие.

— Ще отложим боя засега. Жено, ако си откраднала вафлата, предпочитам да си признаеш друг път. Наистина ли имаш вафла „Хенри“, която може да се пипне? Или вече бълнувам?

— Алек, нима си мислиш, че бих откраднала вафла? Купих я от монетен автомат, докато вие с господин Фасели се отбихте в мъжката тоалетна.

— Но как? Нямаме никакви пари. Не и от този свят.

— Вярно. Но в чантата си имах десетаче отпреди двете последни промени. Разбира се, тук не ставаше за нищо, ако гледаме по-строго на нещата. Само че не ми се вярваше да е нередно, ако машината го приеме. Така и стана. Прибрах вафлата, преди да излезете… защото нямах три десетачета и не можех да почерпя и господин Фасели. — Тя помълча и попита неспокойно: — Според тебе беше ли е измама?

— Няма да обръщаме внимание на подробностите… стига да споделя плодовете на престъплението. И ще стана виновен наравно с тебе. Ъ-ъ… ще ядем ли или първо да се изкъпем?

Решихме да започнем с похапването — истински разкошен банкет за нас, особено с вкусната вода от поточето. После дълго се плискахме и смяхме… един от най-щастливите мигове в живота ми. Маргрете имаше и сапун в чантата си, а вместо кърпа използвахме моята риза. Топлият въздух свърши останалата работа.

Каквото стана веднага след това, според мен беше неизбежно. Никога дотогава не бях се любил на открито, особено пък посред бял ден. Да беше ме попитал някой, щях да отговоря, че за мен е немислимо, че ще се притеснявам прекалено от възможния позор да ни сварят така.

Макар и с щастливо изумление, мога да кажа, че без да забравям колко достъпна гледка бяхме за някой случаен минувач, изобщо не се смутих… сигурно и заради кипящата, заразителна жизненост на Маргрете.