Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 124

А нослето на Маргрете чак потрепваше от възмущение. Щом излязохме навън и нямаше нужда да си шепнем, попитах какво я е разстроило.

— Скъпа, вече съм убеден, че това не е твоят свят.

— Няма никакво съмнение!

— Само че трябваше да проверим, защото липсата на аеронавтика може да е присъща на множество светове.

— Радвам се, че този не е моят! Алек, тук Дания е част от Швеция. Нали е ужасно?

Откровено казано, не разбирах какво я наскърбяваше. Двете страни са скандинавски и поне в моите очи доста си приличат.

— Извинявай, мила, не знам много за вашите краища.

(По-точно, веднъж бях пътувал до Стокхолм и харесах града, но моментът не ми се струваше подходящ за подобни спомени.)

— И в онази глупава книга пише, че Стокхолм е столица, а Карл Шестнадесети е на престола. Алек, та той дори не е от кралско потекло! А пък те ми разправят, че е мой крал!

— Но, слънчице мое, той не ти е крал. Това не е твоят свят.

— Зная. Алек, може ли да стана натурализирана американка, ако пак не попаднем другаде и се настаним тук?

— Да, струва ми се.

Тя въздъхна.

— Не искам да бъда шведка.

Премълчах. Далеч не във всичко можех да й помогна.

И тъй, в Грантс отново потърсихме обществена библиотека, за да видим в какво се е превърнал светът след последните ни митарства. Не бяхме виждали нито „аеропланос“, нито дирижабли, затова беше възможно да сме попаднали в света на Марга. Този път първо потърсих в енциклопедията статията „Аеронавтика“. Не намерих нищо за дирижабли, но пък за летящите машини беше написано достатъчно. Изобретил ги доктор Алберто Сантос-Дюмон в началото на този век. Учудих се, защото в моя свят той беше един от пионерите в създаване на дирижаблите, може би изпреварен единствено от граф фон Цепелин. Доколкото можах да преценя, „аеродините“ на доктора бяха примитивно творение не само в сравнение с реактивните самолети, но и с „аеропланос“. Смятаха ги по-скоро за куриоз без особено практическо значение. Не дочетох статията и реших да проверя в американската история. Първо потърсих името на Уилям Брайън Дженингс.

Изобщо не го открих. Е, знаех си, че този свят не е моят.

Но Марга цялата сияеше и едва изчака да излезем от задължително тихата читалня, за да сподели с мен радостта си.

— Тук Скандинавия е една огромна държава… и Копенхаген е столицата!

— О, това е добре!

— А синът на кралица Маргрете — принц Фредерик, се е възкачил на престола под името крал Ерик Густав, сигурно за да угодят на онези провинциалисти… Но той е от истинско датско кралско потекло, до мозъка на костите. Така и трябва да бъде!