Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 121

— Ами… Ще мия чинии.

— Моят мъж е твърде скромен — кротко се обади Маргрете. — Ще отворим ресторантче с кафене в едно колежанско градче. Но по пътя към целта може би ще мием чинии. Или ще работим почти всичко, каквото ни попадне.

Наложи се да обясня какво ни е сполетяло — с пропуски и отклонения от истината в моментите, които биха се сторили невероятни на тези добри хора.

— Ресторантът бе срутен до основи, мексиканските ни партньори загинаха, а ние загубихме всичко. Споменах миенето на чинии, защото такава работа мога да си намеря почти навсякъде. Готов съм да се захвана с какво ли не…

— Алек, щом така си се настроил — каза Клайд, — ще си стъпиш пак на краката, преди да се усетиш.

— Е, загубихме пари, това е всичко. Не сме толкова стари, че да не започнем всичко отначало.

(Мили Боже, ще поотложиш ли Съдния ден, докато смогна да изпълня обещанията си? Да бъде волята Ти. Амин.)

Маргрете стисна ръката ми и Клайд забеляза. Бе се обърнал на седалката, за да е с лице и към нас, и към Беси.

— Ще се справиш — одобри ни след малко. — Ето, и жена ти те подкрепя, значи непременно ще успееш.

— И аз се надявам. Благодаря ти.

Но знаех защо се извъртя в такава неудобна поза — да зяпа Маргрете. А в тези обстоятелства не можех да му се сопна. Пък и беше ясно, че господин и госпожа Бълки не виждаха нищо нередно в облеклото на моята любима. Самата Беси носеше подобни дрехи, но доста по-оскъдни. И съм длъжен да призная, че макар да й липсваше нетленната прелест на Маргрете, тя хващаше окото.

При Цветната пустиня спряхме, излязохме от колата и се загледахме в тази наистина невероятна природна красота. Вече бях минавал оттук, но на Маргрете й беше за пръв път и остана без дъх. Клайд обясни, че винаги се отбивали за малко, макар да са виждали мястото стотици пъти.

Всъщност, трябва да се поправя — вярно, че бях се наслаждавал на тази гледка… но в друг свят. Присъствието на Цветната пустиня май потвърждаваше едно мое укрепващо подозрение. Не Майката Земя се променяше, когато ни захвърляха от един свят в друг, а само човекът и неговите дела, при това не изцяло. Но засега единственото натрапващо се обяснение за нашата участ изглеждаше по-скоро като признак на мания за преследване. Повтарях си, че не бива да се поддавам на заблуди. Длъжен бях да се грижа за Маргрете.

Клайд ни купи хотдогове и студен сок, а на предложението ми да си платим просто махна с ръка. Когато се настанявахме отново в тяхната кола, той седна зад волана и покани Маргрете при себе си. Не ми беше приятно, но нямаше как да проявя чувствата си, защото Беси тутакси каза:

— Горкичкият Алек! Ще трябва да се друса до дъртата крава. Не се муси, миличък. До отбивката към Чембърз остават само двайсет и три мили… значи двайсетина минути, както Клайд кара.

Този път той не припираше и стигнахме след половин час. Но изчака, докато се увери, че някой ще ни откара до Галъп.

Добрахме се дотам много преди свечеряване. Макар да имахме 8,80 долара, май беше време да потърся къде се трупат купчини мръсни чинии. В този Галъп имаше мотели и къмпинги почти колкото и индианци, а към почти половината от тези места за подслон има и ресторанти. Обиколих една дузина, преди да открия кому е нужен мияч.