Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 119

Не ме бива в хитростите и увъртанията с жените. Маргрете ме поведе по магистралата към една отбивка, не желаеше да говорим преди това… и вече съзнавах, че съм загубил спора. След малко тя подхвана, без да забавя крачка:

— Е, мили? Искаше да обсъдим нещо.

— Ъ-ъ… с тази пола дрехите ти са приемливи. Едва. Но няма да се появяваш на публично място с тези шорти! Разбрахме ли се?

— Смятах да ходя по шорти, ако стане горещо. Както е в момента.

— Но, Маргрете, нали ти казах да не… — Вече размотаваше полата и я свали. — Пак ми се опълчваш!

Тя сгъна грижливо дрехата.

— Може ли да я оставя в раницата? Моля те.

— Нарочно ми правиш напук!

— Алек, нито аз съм длъжна да ти се подчинявам, нито ти на мен.

— Как така… Мила, нека бъдем разумни. Знаеш, че не съм склонен да заповядвам. Но жената трябва да слуша мъжа си. Не си ли моя съпруга?

— Ти ми каза, че съм. Значи съм такава, докато не решиш друго.

— Значи е твой дълг да ми се подчиняваш.

— Не е, Алек.

— Та това е първото задължение на всяка жена!

— Не съм съгласна.

— Но… Ама че щуротия! Нима искаш да ме напуснеш?

— Не. Освен ако вече мислиш за развод.

— Не приемам развода. Това е грешно. Противоречи на Светото писание.

Не каза нищо.

— Маргрете… моля те, сложи си полата.

— Почти ме убеди, миличък — кротко изрече тя. — Ще ми обясниш ли защо го искаш?

— Какво?! Ами защото ако си само по тези шорти, това е неприлично!

— Алек, изобщо не проумявам как една дреха може да бъде неприлична. Виж, със самите хора е друго. Да не казваш, че аз се държа недостойно?

— Уф… изопачаваш думите ми. Когато носиш на публично място тези шорти без полата върху тях, показваш толкова много от тялото си, че гледката е неприлична. И точно в момента, както си ходим край магистралата, ръцете и краката ти са съвсем голи… Ето, хората в онази кола те видяха. Те направо те зяпаха!

— Добре. Дано да им е харесало.

— Моля?!

— Казваш ми, че съм красива. Но може би си пристрастен. Надявам се, че външността ми е приятна и за други хора.

— Дръж се сериозно. Казвам ти, че си разголена!

— Чух. Краката ми били голи. Вярно е. Предпочитам да ходя така, когато е прекалено топло. Скъпи, на какво се мръщиш? Нима краката ми са грозни?

(„Всичко е прекрасно в тебе, възлюбена моя, и нищо не те грози…“)

— Любима, чудесна си. Не зная колко пъти съм ти повтарял. Само че нямам желание и други да се възхищават на красотата ти.

— Няма да намалее, ако и други ми се порадват. Да се върнем на темата, Алек. Опитваш се да ми обясниш защо голите ми крака изглеждат неприлично. Стига да можеш, но не ми се вярва.

— Голотата е неприлична сама по себе си. Събужда развратни помисли.

— Нима? Като гледаш краката ми, получаваш ли ерекция?

— Маргрете!!!

— Алек, не ставай пак досадник! Зададох съвсем простичък въпрос.

— Непристоен въпрос.