Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 115
Робърт Хайнлайн
Изтърпях го.
Най-сетне целувката свърши. Помогнах й да слезе и затворих вратата.
— Чао, деца! — извика Стийв и потегли. Докато набираше скорост, той два пъти натисна клаксона.
— Алек, ти ми се сърдиш! — каза Маргрете.
— Не. Изненадан съм. Смаян. Разочарован, огорчен.
— Недей да ми се цупиш!
— Какво?
— Стийв ни вози четиристотин километра, почерпи ни чудесен обяд и не ни се присмя, когато му разказахме нелепата си история. А сега ти ми се надуваш и ми се правиш на светец само защото съм го целунала малко по-силно, за да му покажа, че ценя това, което направи за мен и съпруга ми! Няма да търпя това, чуваш ли!
— Исках само да…
— Млъкни! Не искам да слушам обяснения. Защото не си прав! Сега аз съм сърдита и ще се сърдя, докато не разбереш, че не си прав. Така че помисли си хубаво!
Тя се обърна и бързо закрачи към кръстовището на 66-та магистрала с 89-та.
Забързах след нея да я догоня.
— Маргрете!
Тя не отговори, само ускори крачка.
— Маргрете!
И този път не се обърна, сякаш не ме чуваше.
— Маргрете, мила моя! Не бях прав. Съжалявам. Извинявай!
Тя рязко спря, обърна се и обви ръце около врата ми, хлипайки.
— О, Алек, толкова те обичам, но си такъв катил!
Не отговорих веднага, защото бях зает с друго. След известно време успях да кажа:
— И аз те обичам. Но какво е това катил?
— Такъв като тебе.
— Е, добре, в такъв случай аз съм твоят катил и ти си вързана за мен. Недей повече да бягаш така.
— Няма. Няма вече.
И продължихме с прекъснатото занимание.
След известно време аз се отдръпнах достатъчно далече, за да прошепна:
— Тук няма и помен от легло, а никога не ми е трябвало повече от сега.
— Виж в джобовете си, Алек.
— Какво?
— Докато ме целуваше, Стив ми пошепна да ти кажа да провериш джобовете си, и още: „Бог ще се погрижи“.
Намерих го в левия джоб на сакото си — златен орел. Никога в живота си не бях държал в ръка такъв. Беше топъл и тежък.
ХVI
Ще бъде ли смъртен човек по-праведен от Бога?
Ще бъде ли човек по-чист от Създателя си?
Научете ме и аз ще млъкна;
и покажете ми в що съм съгрешил.
Отидохме в центъра на Флагстаф и влязохме в аптека. Там размених „златния орел“ срещу девет големи сребърни долара, още деветдесет и пет цента ресто и един сапун „Айвъри“. Идеята за сапуна ми подсказа Маргрете.
— Алек, аптекарят не е банкер. Току-виж, не му се иска да ти разваля едрата монета, освен ако не ти продаде нещо. А имаме нужда от сапун. Искам да изпера твоето и моето бельо, пък и двамата имаме нужда от баня… Подозирам, че в евтино място, каквото Стийв ни посъветва изберем, може и да няма безплатен сапун в банята.
Оказа се права във всичко. Веждите на аптекаря се вдигнаха учудено, когато видя златната десетдоларова монета, но все пак нищо не каза. Чукна я в стъкления капак на тезгяха, за да чуе как звъни, после бръкна под касовия апарат и извади малко шише, за да изпробва златото с киселина.
