Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 113

И ще изпрати ангелите си с гръмогласна тръба, и ще съберат избранниците Му от четиритях ветра, от единия до другия край на небесата.“

— Ето до това се свеждат нещата, Стийв. Може да са лъжливи знамения за мъките преди края на света, но може и да са чудесата, предхождащи Второто пришествие, идването на Христа. Но във всички случаи краят на света наближава. Твърд ли си във вярата?

— Ами… не мога точно да кажа. Някога са ме кръстили, но много отдавна и съм бил прекалено малък, за да мога да кажа нещо по въпроса. Рядко ходя на църква, освен на сватбите и погребенията на приятелите си. Дори и да съм бил чистичък като ангелче някога, досега сигурно доста съм се напрашил. Не, не мисля, че мога да служа за пример.

— Сигурен съм, че не си от най-примерните християни. Стийв, краят на света наближава и Христос скоро ще се върне на земята. Това, което трябва да направиш най-напред — и не само ти, а всички! — е да предадеш грижите си на Исус, да се умиеш в кръвта му и да се утвърдиш във вярата си. Защото предупреждение няма да има. Тръбата ще прогърми и ти или ще бъдеш предаден в ръцете на Христос за вечно блаженство, или ще бъдеш захвърлен в огъня и сярата, за да се гърчиш в агония до края на вечността. Трябва да бъдеш готов.

— Я гледай! Алек, идвало ли ти е някога на ум да станеш проповедник?

— Мислил съм за това.

— Тогава помисли си още и стани проповедник. Приказваш го всичкото това, сякаш си вярваш на всяка дума.

— Наистина вярвам.

— Какво пък, може и да има нещо в това. Заради тебе обещавам да помисля сериозно. Но засега се надявам Второто пришествие да не е тази вечер, защото трябва да закарам стоката. Хейзъл! Донеси ми сметката, миличка. Трябва да си хващам пътя.

Трите пържоли струваха три и деветдесет, шестте бири — още шестдесет цента, общо четири и петдесет. Стив плати с половин орел — монета, каквато бях виждал само в колекциите. Искаше ми се да й хвърля един поглед, но не можех да измисля предлог.

Хейзъл взе монетата и я погледна.

— Тук рядко виждаме злато. Най-често плащат със сребро. Е, понякога и с книжни пари, но шефът много не ги обича. Сигурен ли си, че не ти трябва, Стийв?

— Не, намерих „Летящия холандец“.

— Я си върви по пътя! Нямам никакво намерение да ти ставам пета жена.

— Е, аз нямах предвид сериозна връзка…

— Тогава пък съвсем не става. За някакви си пет златни долара! — Тя бръкна в джоба на престилката си и извади сребърна монета от половин долар. — Ето ти рестото, миличък.

Той тикна обратно монетата към нея.

— Какво ще направиш за петдесет цента?

Момичето взе парите и ги пусна в джоба си.

— Ще ти се изплюя в лицето. Благодаря. Лека нощ, народе. Радвам се, че ни посетихте.

По време на оставащите петдесетина километра до Флагстаф Стийв ни задаваше въпроси, но не коментираше чутото. Говореше толкова, колкото да ни накара ние да продължим. Особено събудиха любопитството му моите описания на въздушните кораби, реактивните самолети и аеропланите, както и всичко, свързано с техниката. Много по-трудно му беше да повярва в телевизията, отколкото в летящите машини — е, така беше и с мен. Но Маргрете го увери, че лично е гледала телевизия, а на нея трудно можеш да не повярваш. Мен могат да вземат за мошеник, но не и Маргрете. В гласа и държанието й имаше нещо, което вдъхваше доверие.