Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 114

Във Флагстаф, до самата 66-та магистрала, Стив отби настрана и спря, без да гаси мотора.

— Хайде, скачайте! — нареди той. — Ако още държите да продължите на изток. Ако искате да тръгнете на север, добре сте дошли.

— Трябва да стигнем до Канзас, Стийв — казах аз.

— Да, знам. И понеже е все едно по кой път ще тръгнете, най-добре е по 66-та… макар че не ми увира главата защо ви е притрябвало да ходите в Канзас. Нали виждате онова кръстовище? Свийте надясно и продължавайте — няма начин да сбъркате. Дръжте курс към Санта Фе. Къде мислите да преспите тази нощ?

— Нямам никакви планове. Ще вървим, докато някой друг ни качи. Ако не успеем да хванем автостоп през нощта и ни се приспи, можем да легнем край пътя. Топло е.

— Алек, слушай чичо ти какво ще ти каже. Не лягайте да спите в пустинята. Сега е топло, но до сутринта ще замръзнете. Може да не си обърнал внимание, но от Финикс дотук през цялото време се изкачвахме. И ако не ви изпохапят отровните гущери, пясъчните бълхи ще го направят. Трябва да си вземете бунгало.

— Не мога да наема бунгало, Стив.

— Бог ще се погрижи. Ти нали си вярващ?

— Да, вярващ съм.

— Е, тогава уповавай се на Бога. Маги, ти съгласна ли си с Алек за оная работа — края на света?

— Сигурна съм, че не греши!

— Хм… Ще си помисля доста сериозно, Алек… ще започна още тази вечер, като почета Библията. Този път не ми се ще да изпусна парада. А вие тръгнете по 66-та и търсете бунгалата. Не мотел, не крайпътен хотел, а за пружинени матраци и отделна баня няма и да мислите — бунгало, и толкоз. Ако ви поискат повече от два долара, направо си тръгвайте. Но ако продължите да се пазарите, може да смъкнат и до долар.

Не го слушах много внимателно, защото отвътре вече започвах да кипя. Как да се пазаря? Той знаеше, че нямам пукната пара. Да не би да не ми вярваше?

— Е, ще ви кажа довиждане — продължи Стийв. — Алек, ще можеш ли да се справиш с вратата? Никак не ми се слиза.

— Ще се оправя.

Отворих вратата и слязох, чак тогава си спомних за добрите маниери.

— Стийв, искам да ти благодаря за всичко. За обяда, за бирата, за пътуването. Дано Бог да бди над тебе и да те пази.

— Благодаря, няма нищо. А, щях да забравя.

Той бръкна в джоба си и извади някакво картонче.

— Това е визитната ми картичка. Всъщност адресът е на дъщеря ми. Като стигнете до Канзас, драснете ми една картичка, да ми кажете как сте.

— Непременно.

Прибрах картичката и протегнах ръка към Маргрете да й помогна. Стив я спря.

— Няма ли да целунеш стария Стийв за довиждане, Маги?

— Как, разбира се!

Тя се извърна на седалката почти с лице към него.

— Така е по-добре. Алек, ти по-добре се обърни с гръб.

Не се обърнах с гръб, но се опитах да не обръщам внимание. И все пак поглеждах с крайчеца на окото.

Ако това беше продължило още само половин секунда, щях да се намеся и да я измъкна от кабината. Трябва обаче да призная, че никой не я принуждаваше да прави това, което правеше. Тя го целуваше съвсем истински, при това по начин, недопустим за една омъжена жена спрямо чужд мъж.