Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 340

Майлс се ухили, този път от сърце, а не по сценарий.

— Тя ми предложи и аз се съгласих. — Вдигна лукав поглед към Екатерин и продължи: — Трябваше да й дам добър пример, в края на краищата. Виждаш ли, Екатерин, така трябва да се отговаря на едно предложение за женитба — директно, категорично и най-вече положително!

— Ще го имам предвид — каза му тя. Лицето й беше безизразно като на покерджия, но очите й се смееха. Той я поведе към библиотеката.

Карийн ги проследи с поглед, въздъхна с романтично задоволство и се притисна към Марк. Добре де, значи е заразително. И какво от това? Майната му на черния костюм. Той плъзна ръка около кръста й.

Карийн прокара ръка през косата си.

— Искам да взема душ.

— Можеш да използваш моя — веднага си предложи услугите Марк. — Ще ти изтъркам гърба…

— Всичко можеш да ми изтъркаш — обеща му тя. — Мисля, че си разтегнах някой и друг мускул, докато дърпахме Енрике.

Дявол го взел, току-виж успял да спаси следобеда, въпреки всичко. Ухилен до уши, той я поведе към стълбището.

В краката им царицата на Воркосиганските маслени буболечки изпълзя от една сянка и бързо-бързо хукна по плочките. Карийн изписка, а Марк се метна след огромната буболечка. Спря по корем под масичката до стената тъкмо навреме да види как сребърният кант на задничето й се шмугва между перваза на лапмерията и една разхлабена плочка.

— Бог ми е свидетел, че тези гадинки са пъргави като котки! Може би трябва да накараме Енрике да ги направи, знам ли, по-бавни или нещо такова. — Той се изправи. — Шмугна се под ламперията. — И оттам сигурно в гнездото, което си беше свила някъде в стените. Карийн надникна неуверено под масичката.

— Да кажем ли на Майлс?

— Не — твърдо рече Марк, хвана я за ръка и я поведе към стълбите.

ЕПИЛОГ

От гледна точка на Майлс, двете седмици до императорската сватба се изнизаха бързо, макар той да подозираше, че Грегор и Лайза са ги прекарали в зона на релативистично изкривяване на времето, където дните се точат бавно, а човек старее бързо. Случеше ли се да се сблъска с Грегор, произвеждаше подходящите съчувствени звуци и се съгласяваше, че това публично мъчение е непосилен товар, но, вярно, товар, какъвто всекиму се налага да носи, присъщ на човешкия род, горе главата, давай напред и така нататък. Вътре в главата му обаче се въртеше непрестанен контрапункт като малки въздушни мехурчета, които току изскачаха на повърхността: „Виж! Сгоден съм! Нали е красавица? Тя ми предложи. Освен това е умна. И ще се омъжи за мен. Моя, моя, цялата моя. Сгоден съм! Ще се женя! За тази жена!“ — кипеж, който външно се изразяваше, надяваше се той, само под формата на хладна приветлива усмивка.

Уреди се да вечеря три пъти в дома на семейство Вортис, а Екатерин и Ники на два пъти идваха в замъка Воркосиган, преди седмицата на сватбата да му се стовари на главата и да експроприира не само обедите и вечерите, а и закуските му. И все пак разписанието му не беше толкова обременително като разписанията на Грегор и Лайза, които лейди Алис и ИмпСи бяха запълнили до минутата. Майлс покани Екатерин да го придружава на всичките му светски задължения. Тя му вдигна вежди и благоразумно си избра три. Едва по-късно Карийн му посочи, че една дама не би могла да се появява до безкрайност с един и същ тоалет пред хората — проблем, който Майлс с радост би се заел да разреши, стига да се беше сетил, че съществува. Може пък така да беше по-добре. Искаше Екатерин да сподели с него удоволствията, а не изтощението.