Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 341

Облакът от добросърдечни поздравления, обгърнал ги след зрелищния им годеж, притъмня само веднъж, на вечеря в чест на Ворбарсултанската пожарна, която включваше и награждаване на пожарникарите, проявили изключителна смелост или бърза мисъл през последната година. На излизане с Екатерин под ръка Майлс завари вратата наполовина запречена от подпийналия лорд Вормуртос, един от претърпелите поражение поддръжници на Ришар. По това време залата почти се беше опразнила, а малкото останали гости разговаряха на групички. Сервитьорите вече раздигаха масите. Вормуртос се облегна на рамката със скръстени ръце и не понечи да им направи път.

— Извинете ме — учтиво го помоли Майлс, при което Вормуртос сви устни с подчертана ирония.

— Защо не? Всички други ви извиниха. Изглежда, че ако имаш достатъчно воркосиганска кръв, може да ти се размине дори и убийство.

Екатерин застина. Майлс се поколеба за част от секундата, обмисляйки различни варианти на отговор — обяснение, ярост, протест? Да спори в коридора с един пийнал глупак? Не. „Аз съм син на Арал Воркосиган, в края на краищата.“ Затова, вместо да прибегне към някоя от горните възможности, той вдигна немигащ поглед към Вормуртос и прошепна:

— Ако наистина вярваш в това, защо тогава си ми застанал на пътя?

Пиянската ухилена усмивка на Вормутрос се отцеди, заменена от закъсняла бдителност. С насилено нехайство, което не докара много убедително, той се отмести и им махна с ръка да минат. А когато Майлс оголи зъби в крива усмивка, отстъпи крачка назад. Майлс премести Екатерин от другата си страна и излезе през вратата, без да поглежда назад.

Докато вървяха по коридора, Екатерин хвърли поглед през рамо и с тон на безстрастно наблюдение промърмори:

— Разкара се. Знаеш ли, някой ден чувството ти за хумор ще те вкара в големи неприятности.

— Нищо чудно — въздъхна Майлс.

* * *

Според Майлс императорската сватба не се различаваше много от десантна операция, само дето, слава богу, не той я командваше. Сега беше ред на лейди Алис и на полковник лорд Вортала Младши да получават нервни кризи. Майлс трябваше да е доволен. От него се искаше само да се усмихва и да изпълнява нареждания, докато всичко това приключи.

Добре поне че беше лято, защото единственото място, достатъчно голямо за всички кръгове от свидетели (като се изключеше зашеметително грозният градски стадион), беше бившият параден плац, сега обрасла с гъста трева поляна до южното крило на двореца. Балната зала беше резервен вариант в случай че завали дъжд, което, ако питаха Майлс, си беше чиста проба терористичен план, заплашващ със смърт от прегряване и кислородна недостатъчност по-голямата част от управителното тяло на Империята. За да са в тон със снежните виелици, ознаменували годежа по време на Зимния празник, би трябвало да се извие торнадо, но за всеобщо облекчение денят не вещаеше катаклизми.