Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 342

Сутринта започна с поредната официална закуска, този път на Грегор с младоженческата му свита. Грегор изглеждаше малко изнервен, но и твърдо решен да издържи.

— Как си? — попита го Майлс.

— Ще издържа някак вечерята — увери го Грегор. — След това ще удавим хайката в езеро от вино и ще избягаме.

Дори и Майлс не знаеше кое убежище са избрали Грегор и Лайза за първата си брачна нощ — някоя от къщите, които Ворбара притежаваха в провинцията, селското имение на приятел или например боен кораб в орбита. В едно обаче беше сигурен — нямаше да има някоя от онези нелепи серенади с тракащи чайници, тенджери и подсвирквания, които по традиция организираха на новобрачните двойки. Грегор беше подбрал най-ощетените си откъм чувство за хумор офицери от ИмпСи да охраняват бягството му.

Майлс се прибра да се преоблече в най-хубавата си фамилна униформа, накичена с грижлива селекция военни отличия, които иначе не слагаше никога. Екатерин щеше да го гледа от третия кръг свидетели, заедно с вуйчо си, вуйна си и останалите имперски ревизори. Едва ли щеше да я види преди изричането на клетвите — мисъл, която му подсказа какви ли размери трябва да е придобило нетърпението на Грегор.

Когато се върна, се присъедини към баща си, Грегор, Дру и Ку, граф Хенри Ворволк и съпругата му, и към останалите от първия кръг, които чакаха на определеното им място в една от залите. Вицекралицата беше отишла да помогне на лейди Алис. Двете жени и Иван пристигнаха минути преди началото. Когато светлината на лятната вечер потъмня до златно, конят на Грегор, великолепен черен жребец с лъснати до блясък кавалерийски такъми, бе заведен до западния вход. Един от гвардейците на Ворбара го последва, повел прекрасна бяла кобила, приготвена за Лайза. Грегор се метна на седлото. В парадната си униформа в червено и синьо изглеждаше едновременно внушителен и трогателно изнервен. Заобиколен от ескорта си, той бавно потегли през поляната, по пътечката сред хората, към бившите казарми, сега преустроени на стаи за гости, където беше настанена делегацията от Комар.

Дойде ред Майлс да влезе в ролята си, която изискваше да потропа на вратата и да поиска, изричайки строго официални реплики, булката да бъде изведена навън. От широко отворените и украсени с цветя прозорци го наблюдяваше орляк кикотещи се комарки. Направи крачка назад, когато Лайза и родителите й излязоха. Облеклото на булката, отбеляза си той с ясното съзнание за подробния разпит, на който щяха да го подложат по-късно, включваше бяло копринено жакетче със засукано лъскаво везмо, тежка бяла копринена пола-панталон и бели кожени ботушки, плюс воал с гирлянди от цветя, които се спускаха като водопад по гърба на Лайза. Няколко напрегнато усмихнати гвардейци в ливреите на Ворбара се погрижиха целият този ансамбъл да бъде качен без инциденти на гърба на забележително кротката кобила — Майлс подозираше, че кротостта й поне отчасти се дължи на съответните медикаменти. Грегор обърна коня си, наведе се към Лайза и стисна за миг ръката й, при което двамата си размениха еднакво сащисани усмивки. Бащата на Лайза, нисък и кръгъл комарски олигарх, който не се беше доближавал до кон преди упражненията за днешната церемония, хвана храбро повода на кобилата и кавалкадата пое по обратния път през тълпата благопожелатели към южната поляна.