Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 339
Лоис Макмастър Бюджолд
Пим, висок и респектиращ със зрялата си възраст и пълната гвардейска униформа, тръгна заплашително към ескобарците, които се пречупиха пред погледа му и го оставиха да ги подкара към вратата.
— Все някога ще трябва да излезе от тази къща, по дяволите! — извика Густиоз през рамо. — Не може цял живот да се крие тук!
— Ще го транспортираме до окръга с официалната въздушна кола на графа — извика му на свой ред Майлс. Беше в прекрасно настроение.
Вратите се затръшнаха и заглушиха нечленоразделния крясък на Густиоз.
— Проектът за буболечешкото масло наистина е много интересен — лъчезарно рече Екатерин на двамата мъже, които бяха дошли с нея и Майлс. — Трябва да видите лабораторията.
Карийн размаха трескаво ръце.
— Не сега, Екатерин!
Майлс изгледа предупредително брат си и покани гостите в противоположната посока.
— Докато сервират обяда, може би ще ви е интересно да разгледате библиотеката. Професорке, бихте ли били така добра да покажете на Хюго и Василий някои от книгите с историческа стойност, докато аз се погрижа за някои неща? Иди с баба си, Ники. Много ви благодаря… — Стисна Екатерин за ръката, задържайки я при себе си, докато компанията се отправяше към библиотеката.
— Лорд Воркосиган — извика Енрике с глас, разтреперан от облекчение. — Не знам как да ви се отплатя!
Майлс вдигна ръка да го спре преди да се е отприщил в благодарности.
— Ще измисля нещо.
Мартя, която разчиташе нюансите в гласа на Майлс по-добре от Енрике, се усмихна саркастично и хвана ескобареца за ръката.
— Тръгвай, Енрике. Най-добре ще е да започнем да ти отработваме дълга като слезем долу и почистим лабораторията, не мислиш ли?
— О! Да, разбира се… — Тя го задърпа решително към лабораторията. Гласът му долетя откъм коридора: — Дали ще хареса маслените буболечки, които проектира Екатерин?…
Екатерин сведе очи и се усмихна с обич на Майлс.
— Добро представление, любов моя.
— Да бе — намусено се съгласи Марк. Откри, че не може да вдигне поглед от ботушите си. — Знам какво мислиш за целия този проект. Ъъъ… благодаря.
Майлс леко се изчерви.
— Ами… не можех да рискувам да разгневя готвачката си, нали разбираш. Тя, изглежда, е осиновила ескобареца. Сигурно е заради ентусиазма, с който ми яде храната.
Веждите на Марк се смъкнаха в пристъп на внезапно подозрение.
— Графската резиденция наистина ли се смята за част от окръга на графа? Или просто си го изсмука от пръстите?
Майлс се ухили.
— Провери сам. А сега, ако ме извините, ще ида да поуспокоя страховете на бъдещите си роднини. Доста им се струпа тази сутрин. И искам да те помоля за една лична услуга, скъпи братко. Би ли могъл, ако обичаш, да не ме засипваш с нови кризи, поне до довечера?
— ?! — Карийн зяпна развълнувано. — О, Екатерин, браво! Майлс, ти… ти, плъх такъв! Кога успяхте?