Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 354

В очите на Майлс внезапно блеснаха искри.

— Предайте на Негово императорско величество от мен следното — надявам се да не възникне необходимост от възкресението му.

Гем-генералът се усмихна сурово и удостои Майлс с едва забележимо накланяне на главата.

— Ще предам думите ви съвсем точно, милорд. — Кимна и на двамата и последва останалата част от делегацията.

Екатерин, все още загледана със страхопочитание след мехура с блондинката, промърмори:

— Какво беше всичко това?

Майлс засмука долната си устна.

— Не е неочаквано, боя се, макар че ще го предам на генерал Алегре. Бенин просто потвърди нещо, което Илян подозира от повече от година. Самоличността ми от секретни операции е изчерпала възможностите си, поне що се отнася до сетаганданците. Е, адмирал Нейсмит с различните си клонинги, истински и измислени, ги държа в неведение по-дълго, отколкото смятах, че е възможно.

Кимна отсечено, без недоволство, въпреки пробягалото за миг по лицето му съжаление. После стисна по-силно ръката й.

Съжаление… А какво, ако двамата с Майлс се бяха срещнали на двайсет, вместо да се срещнат тя и Тиен? Било е възможно — по онова време тя беше студентка във Ворбарсултанския университет, а той — новоизлюпен офицер, сновящ между столицата и провинцията. Ако пътищата им се бяха пресекли, дали Екатерин би си спечелила един не така горчив живот?

„Не. По онова време сме били различни.“ Пътували бяха в различни посоки — пресечните им точки щяха да са кратки, те щяха да са безразлични един към друг и нямаше да подозират нищо. А и тя не можеше да си представи да си няма Ники и да не е научила онова, което бе научила по време на десетте години затъмнение. „Корените растат дълбоко в мрака.“

Можеше да стигне дотук само по пътеката, по която беше дошла, а тук, с Майлс, с този Майлс, й беше хубаво и беше щастлива. „Аз съм неговата утеха и той е моята утеха и любов.“ Признаваше загубените години, но в онова десетилетие нямаше нищо, към което си заслужаваше да се върне, нямаше дори и съжаление. Ники и наученото бяха изминали разстоянието с нея. Време беше да продължи напред.

— А — каза Майлс, когато видя, че един сервитьор се приближава към тях, и се усмихна. — Май ни викат за вечеря. Ще тръгваме ли, милейди?

info

Информация за текста

Lois McMaster Bujold

A Civil Campaign, 1999

Сканиране и OCR: Mandor, 2002

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1313]

Последна редакция: 2007-06-30 18:30:21

notes

1

У. Шекспир, „Хамлет“ — Б.пр.