Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 338

— Мм-хм — каза той. — Мм-хм. — И: — Всичките осемнайсет, да, много добре.

Стигна до края на купчината и постоя замислен за миг с пръсти върху документите, така че обикалящият като привидение около него Густиоз нямаше как да си ги прибере. Погледна въпросително изпод вежди към Екатерин. Тя му отвърна с доста разтревожен поглед и му се усмихна нащрек.

— Марк — каза той. — Доколкото разбрах, си платил на Екатерин за дизайнерските й проекти с акции, а не с пари в брой?

— Да — каза Марк. — И на Мама Кости също — побърза да отбележи той.

— И на мен! — вметна Карийн.

— И на мен! — не закъсня да добави Мартя.

— Компанията беше във временен недостиг на оборотни средства — предпазливо обясни Марк.

— И на Мама Кости значи. Хм. О, боже. — Майлс се взира в нищото известно време, после се обърна и се усмихна на Густиоз.

— Наблюдаващ офицер Густиоз.

Густиоз изпъна гръб, сякаш заставаше мирно.

— Всички тези документи наистина изглеждат законни и в ред.

Майлс вдигна купчината с два пръста и я върна на офицера. Густиоз взе документите, усмихна се и вдиша.

— Обаче — продължи Майлс — имате пропуск в юрисдикцията. Доста съществен при това. Охранителят от ИмпСи на портата въобще не е трябвало да ви пуска. Е, момчетата са войници, а не адвокати. Не мисля, че бедният ефрейтор следва да бъде наказан. Ще поговоря все пак с генерал Алегре да включат и това в инструктажа им.

Густиоз го гледаше с ужас и неверие.

— Имам резрешение от Империята, от околопланетарното космическо пространство, от окръг Ворбара и от град Ворбар Султана. За каква друга юрисдикция ми говорите?

— Замъкът Воркосиган е официалната резиденция на графа на окръг Воркосиган — любезно му обясни Майлс. — В това си качество сградата и прилежащият към нея терен се смятат за собственост на окръг Воркосиган, също като при посолствата. За да отведете този човек оттук в град Ворбар Султана, в окръг Ворбара, на Бараяр, в Империята, ви трябват всичките тези документи — той махна към лепкавата купчина, — плюс разрешително за екстрадиране, заповед от графски Глас — точно като това, което имате от окръг Ворбара — от окръг Воркосиган.

Густиоз трепереше.

— И къде — дрезгаво попита той — мога да намеря най-близкия графски Глас на окръг Воркосиган?

— Най-близкия? — бодро повтори Майлс. — Ами, изглежда, това съм аз.

Наблюдаващият офицер го гледа дълго. После преглътна.

— Добре, сър — смирено рече той. — Може ли да получа заповед за екстрадирането на доктор Енрике Боргос от, от, ъъ… от графския Глас?

Майлс погледна Марк. Марк отвърна на погледа му кръвнишки. „Ах ти, кучи сине, направо си умираш от кеф, нали?“

Майлс въздъхна — продължително и с голяма доза съжаление — пред ококорената си публика, после отсечено каза:

— Не. Молбата ви се отхвърля. Пим, моля те, придружи господата до портата, след това информирай Мама Кости, че за обяд ще останат, хм — погледът му обходи вестибюла, — десет души, и нека побърза, доколкото й е възможно. Гвардеец Роик… — Впери поглед в младия мъж, който още стискаше вазата с цветята и го гледаше уплашено. Майлс само поклати глава. — Иди да се изкъпеш.