Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 334

— Както бяхме говорили. Удоволствието е мое, сир.

Грегор ги удостои с една от редките си усмивки и избяга от свитата си, като се шмугна през малката врата към частната си зала.

Майлс подреди страниците и се отправи към банката на Вормюир.

— Имам нещо за вас, графе. Негово императорско величество разгледа молбата ви за утвърждаването ви за настойник на всичките ви прекрасни дъщери. Това е документ за съгласието му.

— Ха! — викна триумфално Вормюир и грабна документите от ръката на Майлс. — Какво ви казах! Дори и императорските адвокати трябва да преклонят глава пред кръвните връзки, нали? Браво! Браво!

— Честито. — Майлс се усмихна и бързо повлече Екатерин в обратната посока.

— Но, Майлс — прошепна тя, — това не значи ли, че Вормюир печели? И че ще продължи с отвратителния си конвейер за деца?

— При определени условия. Ела насам — добре ще е да се измъкнем от залата преди да е стигнал до втора страница…

Майлс подкани гостите, които беше поканил на обяд, да излязат в просторния коридор, като едновременно с това инструктира Пим по комуникатора на китката си да докара колата. Вицекралят и вицекралицата се извиниха — щели да дойдат по-късно, след като си побъбрят с Грегор.

Всички млъкнаха стреснато, когато от залата се изви потресен вой:

— Зестри! Зестри! Сто и осемнайсет зестри…

* * *

— Роик — зловещо каза Марк, — защо тези нарушители са още живи?

— Не можем просто да отестрелваме посетителите, милорд — опита да се извини Роик.

— Защо не?

— Това да не ви е Изолацията? Освен това, милорд — Роик кимна към раздърпаните ескобарци, — те, изглежда, разполагат с официално разрешение.

По-дребният ескобарец, представил се като наблюдаващ офицер Густиоз, вдигна сноп лепкави листове като доказателство и го развя многозначително, при което пръснаха няколко последни бели капки. Марк отстъпи и внимателно бръсна случайната капка, попаднала на предницата на хубавия му черен костюм. И тримата мъже изглеждаха така, сякаш неотдавна се били потопени във вана с кисело мляко. Докато оглеждаше Роик, Марк си спомни легендата за Ахил, само дето маринатата от буболечешко масло, изглежда, покриваше и двете пети на гвардееца.

— Ще видим. — Ако бяха наранили Карийн… Марк се обърна и почука на заключената врата на лабораторията. — Карийн? Мартя? Добре ли сте?

— Марк? Ти ли си? — долетя през вратата гласът на Мартя. — Най-после!

Марк огледа вдлъбнатините по дървото и се намръщи, присвил очи, на двамата ескобарци. Густиоз се сви, а Муно си пое дъх и се напрегна. Откъм лабораторията се чуха стържещи звуци, като от влачене на обемисти предмети. След още миг ключалката изскърца, вратата заяде, после се отвори рязко и Мартя подаде глава.

— Слава Богу!

Марк се вмъкна нетърпеливо покрай нея да намери Карийн. Тя за малко да се строполи в прегръдките му, после и двамата решиха, че идеята не е добра. Макар и да не бе така повсеместно омазана като мъжете, косата, ризата и панталоните й бяха щедро омацани с буболечешко масло. Тя се наведе предпазливо и го поздрави с успокоителна целувка.

— Нараниха ли те, любима? — настойчиво я попита Марк.