Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 335

— Не — отвърна тя леко задъхано. — Добре сме. Марк, те искат да отведат Енрике! Целият ни бизнес ще отиде на вятъра без него!

Енрике, разрошен и лепкав, кимна уплашено в потвърждение.

— Ще оправя нещата. — Някак…

Тя прокара пръсти през косата си. Половината й руси къдрици щръкнаха безредно нагоре от засъхващото масло, гърдите й се повдигаха и спадаха с всяко дихание. Марк беше прекарал по-голямата част от предобеда в борба със забележително неприличните асоциации, които се пораждаха в мозъка му при вида на оборудването за пакетиране на млечни продукти. Успявал бе да се съсредоточи върху непосредствената си задача единствено благодарение на мисълта за следобедната дрямка, която си беше обещал да прекара в компания. Всичко беше планирал. Романтичният сценарий обаче не включваше ескобарци. По дяволите, ако на него му предоставеха Карийн и дузина туби с буболечешко масло, би измислил значително по-интересно приложение на последното от това да й го маже по косата… Което и направи, и което може би щеше да осъществи на практика, но първо трябваше да се отърве от тези проклети неканени ескобарски ловци на избягали затворници. Излезе в коридора и им каза:

— Е, не можете да го отведете. Първо на първо, аз му платих гаранцията.

— Лорд Воркосиган… — почна разлютеният Густиоз.

— Лорд Марк — веднага го поправи той.

— Какъвто и да сте. Ескобарският съд не се занимава, както изглежда, смятате, с търговия на роби. Не знам как го правите на тази забравена от бога планета, но на Ескобар гаранцията гарантира, че подсъдимият ще се яви в съда, а не е някаква транзакция за сделка с човешко месо.

— Точна такава е там, откъдето аз идвам — промърмори Марк.

— Той е от Джаксън Хол — обясни Мартя. — Не е бараярец. Не се стряскайте. Преодолял го е, почти.

Притежаването е девет десети от… нещо си. Докато не се увереше, че може да си върне Енрике, Марк не желаеше да го изпуска от поглед. Трябваше да има някакъв начин да блокира по законов път екстрадирането му. Майлс сигурно щеше да знае как, но… Майлс беше дал ясно да се разбере какво му е отношението към буболечките. Едва ли щеше да е най-подходящият съветник. Но графинята си беше купила акции…

— Майка ми! — каза Марк. — Да. Искам да изчакате поне докато майка ми се прибере и поговори с вас.

— Вицекралицата е дама с голяма популярност — предпазливо рече Густиоз — и за мен ще е чест да й бъда представен… някой друг път. Трябва да хванем орбиталната совалка.

— Орбитални совалки има на всеки кръгъл час. Можете да хванете следващата. — Можеше да се обзаложи, че ескобарците не горят от желание да се срещнат с вицекраля и вицекралицата. И от колко ли време наблюдаваха замъка Воркосиган, щом бяха подбрали точно този момент на оскъдно присъствие, за да се вмъкнат и да осъществят долния си план?

Някак — може би защото Густиоз и Муно бяха добри в работата си — целият този разговор се придвижваше бавно по коридора, даде си сметка Марк. Зад тях оставаше лигава следа, сякаш мигрираше стадо чудовищни охлюви.

— Трябва да видя документите ви, разбира се.