Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 332

И отново лорд пазителят заизвиква имената по списъка, и отново Грегор пасува. Този път Майлс проследи гласуването. Спокойно и уверено, граф Доно даде първия в кариерата си глас от името на окръг Ворутиър.

Сигюр се справи по-добре от Ришар, но не достатъчно добре — гласовете за Рене наброиха трийсет и един почти в самия край на гласуването. И толкова си останаха. Грегор отново гласува въздържал се, за да не влияе на резултата. Граф Вормонкриеф поиска, доста формално, обжалване и Грегор не учуди никого като отказа да го изслуша. Вормонкриеф и Сигюр, който изглеждаше изненадващо облекчен, понесоха поражението значително по-добре от Ришар и дори стиснаха ръката на Рене. Рене застана отново в Кръга да благодари с няколко думи на колегите си, след което го отстъпи на лорд пазителя. Лорд пазителят потропа с копието по дъсчицата и обяви заседанието за закрито.

Майлс не хукна презглава към галерията единствено защото неговите хора там станаха и тръгнаха през тълпата към стълбището, водещо към задния вход. Можеше да разчита, че майка му и баща му ще доведат Екатерин при него, нали? Пък и без това се беше оказал заклещен сред тълпа от графове, които го обсипваха с поздравления, коментари и шеги. Които той пък почти не чуваше, а отговаряше на всичко с „Благодаря… благодаря“, понякога без никаква връзка с онова, което му казваха.

Най-накрая чу баща си да го вика и завъртя рязко глава. Излъчването на вицекраля беше такова, че тълпата помежду им сякаш се стопи. Екатерин надничаше срамежливо към множеството мъже в униформи, свила се между страховитите си придружители. Майлс се приближи до нея и стисна до болка ръцете й, взирайки се питащо в прекрасното й лице — „Вярно ли е, истина ли е?“

Тя му се ухили — идиотски, прекрасно. „Да, о, да!“

— Да те повдигна малко? — предложи му Иван.

— Млъкни, Иване — каза му Майлс през рамо. После се огледа за най-близката пейка. — Имаш ли нещо против? — прошепна й той.

— Мисля, че така се прави…

Усмивката му се разшири неимоверно и той скочи на пейката, притисна Екатерин към себе си и я целуна собственически в устата. Тя също го прегърна, също толкова силно. Лекичко трепереше.

— Моето на мен. Да — прошепна пламенно в ухото му тя.

Той скочи от пейката, но не пусна ръката й. Ники, на когото почти не се наложи да вдига поглед, огледа преценяващо Майлс.

— Ще направиш моята майчица щастлива, нали?

— Определено ще се опитам, Ники. — Кимна му сериозно, влагайки цялото си сърце. Ники му кимна на свой ред, също толкова сериозно, сякаш казваше: „Сключихме сделка“.

Оливия, Татя и сестрата на Рене пристигнаха, пробивайки си решително път през разпръскващата се тълпа, и се хвърлиха да прегръщат Рене и Доно. След тях задъхан пристигна и един мъж в графска униформа в карминено и зелено. Закова се на място, огледа смутено залата и изпъшка: