Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 336

— Документите ми са изрядни, уверявам ви — заяви Густиоз и притисна омазаните листа към лепкавата си гръд, докато се качваше по стълбите. — И във всеки случай нямат нищо общо с вас!

— Друг път нямат. Аз платих гаранцията на доктор Боргос, значи имам законен интерес. Платил съм си за него!

Стигнаха трапезарията. Муно беше успял някак да стисне с огромната си лапа лакътя на Енрике. Мартя му се намръщи страховито и сграбчи собственически другата ръка на учения. Разтревоженият поглед на Енрике стана двойно по-разтревожен.

Спорът продължи, на все по-висок глас, през няколко преддверия. Във вестибюла с черните и бели плочки Марк решително спря, застана начело на групичката, между Енрике и вратата, с разкрачени крака и вид на разярен булдог, и изръмжа:

— Щом сте по следите на Енрике от два месеца, още половин час едва ли е от значение. Ще изчакате!

— Ако посмеете да ме възпрепятствате при изпълнение на служебните ми задължения, ще намеря начин да си платите за това, обещавам ви! — озъби му се Густиоз. — Не ми пука кои са ви роднините!

— Започнете разправия в замъка Воркосиган и със сигурност ще установите, че не е без значение кои са ми роднините!

— Кажи му, Марк! — извика Карийн.

Енрике и Мартя също надигнаха глас в общата врява. Муно стисна по-здраво пленника си и изгледа притеснено Роик, после Мартя и Карийн — още по-притеснено. Докато почервеняващият Густиоз продължаваше да реве, прецени Марк, нямаше да тръгне наникъде. Поемеше ли си дълбоко дъх обаче и превключеше ли на първа скорост, нещата щяха да опрат до физическа разправа и Марк никак не беше сигурен кой ще вземе надмощие. Някъде в нишите на мозъка му Убиец виеше и драскаше като надушил прясна кръв вълк.

Густиоз си пое дълбоко дъх, но после най-неочаквано спря да крещи. Марк се напрегна, замаян от загубата на център/идентичност/безопасност, когато Другият се хвърли напред като приливна вълна.

И изведнъж шумът спря, сякаш някой му беше отрязал захранването. Повей на топъл летен въздух раздвижи косъмчетата по тила на Марк, когато двойните врати зад него се отвориха широко. Той се завъртя кръгом.

Като в рамка, голяма група хора набиха спирачки на прага и ги зяпнаха удивено. Майлс, великолепен в пълната си воркосиганска униформа, стоеше в средата с Екатерин Ворсоасон под ръка. Ники и професорката оформяха единия фланг. Другият се състоеше от двама мъже, които Марк не познаваше, единият в лейтенантска непарадна униформа, другият — набит екземпляр в цивилни дрехи, и двамата еднакво облещени при вида на омацаните с масло разлютени посрещачи. Пим надничаше над главата на Майлс.

— Кой е този? — прошепна неловко Густиоз. И нямаше никакво съмнение за кого говори.

Карийн му се сопна:

— Лорд Майлс Воркосиган. Имперски ревизор лорд Воркосиган! Сега се насадихте на пачи яйца!

Погледът на Майлс бавно се плъзна по странната групичка във вестибюла — Марк, Карийн и Мартя, непознатите ескобарци, Енрике — тук примижа леко, — после нагоре и надолу по забележителната дължина на гвардеец Роик. След дълъг, много дълъг момент, Майлс стисна зъби.