Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 333

— Закъснях!

— Кой е този? — прошепна Екатерин на Майлс.

— Граф Вормюир. Изглежда, е пропуснал заседанието.

Вормюир се повлече към банката си в другия край на залата. Граф Доно го проследи с поглед и бегла усмивка. Иван се приближи до Доно и каза под нос:

— Добре де, трябва да знам. Как отклони Вормюир?

— Аз ли? Нямам нищо общо с това. Но щом толкова настояваш, смятам, че е прекарал сутринта, сдобрявайки се с графинята.

— Цяла сутрин? На неговата възраст?

— Е, с помощта на един хубав малък бетански афродизиак. Доколкото знам, може да удължи мъжкото внимание с часове. Без неприятни странични ефекти, при това. Понатрупал си годинки, Иване, може и ти да поискаш да го изпробваш.

— Имаш ли още?

— Аз не. Говори с Хелга Вормюир.

Майлс се обърна към Хюго и Василий с малко студена усмивка. Екатерин стисна по-силно ръката му и той на свой ред стисна успокоително нейната.

— Добро утро, господа. Радвам се, че присъствахте на това историческо заседание на Съвета. Бихте ли се присъединили към нас за обяд в замъка Воркосиган? Сигурен съм, че има някои въпроси, които следва да обсъдим в по-спокойна обстановка.

Сащисването на Василий заплашваше да придобие постоянен характер, но той успя някак да кимне и да измърмори едно благодаря. Хюго погледна сплетените ръце на Майлс и Екатерин и се усмихна със смутено примирение.

— Може би идеята е добра, лорд Воркосиган. При положение, че скоро ще, ъъ… се сродим. Вярвам, че този годеж беше обявен пред достатъчно свидетели, за да бъде обвързващ…

Майлс сви ръката на Екатерин около лакътя си и я притисна по-близо до себе си.

— И аз така вярвам.

Лорд пазителят си проби лът до групичката им.

— Майлс. Грегор иска да говори с теб и с тази дама преди да си тръгнете. — Кимна усмихнато на Екатерин. — Спомена нещо за задача в качеството ти на ревизор…

— Ааа. — Без да пуска ръката й, Майлс поведе Екатерин през оредяващата тълпа към подиума, където Грегор разговаряше с неколцина мъже, възползвали се от момента да представят тревогите си на императорското му внимание. Грегор им даде знак да се отстранят, обърна си към Майлс и Екатерин и слезе от подиума.

— Мадам Ворсоасон — кимна й той. — Смятате ли, че ще се нуждаете от по-нататъшното ми съдействие за разрешаването на… домашните ви неприятности?

Тя му се усмихна с благодарност.

— Не, сир. Мисля, че двамата с Майлс можем да поемем нещата в свои ръце, след като злощастният политически аспект на проблема беше отстранен.

— И аз бях останал със същото впечатление. Поздравления и на двамата. — Устата му си остана сериозна, но очите му се смееха. — А — каза той и махна на един секретар, който извади официален на вид документ: две страници калиграфски почерк и множество печати. — Ето, Майлс… виждам, че Вормюир най-сетне е пристигнал. Ще те оставя да му предадеш това.

Майлс хвърли поглед на текста и се ухили.