Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 6

— Мосю Зукерман?

— Oui — отвърна Норм.

— Имам нужда от помощта ви, s’il vous plait.

— Oui — повтори Норм.

Майрън едва не попита къде е преводачът му.

— Вие двамата седнете тук — обърна се Норм към него и Бренда. — Трябва да ви оставя за секунда.

Той потупа празните столове, за да ги подкани.

— Майрън ще ми помага в работата — поясни Норм. — Нещо като консултант. Затова поговори с него, Бренда. За кариерата ти, за бъдещето ти, за каквото ще да е. Той ще бъде чудесен агент за теб — заключи Норм и намигна на Майрън.

Страшно деликатно, няма що.

Когато Норм се отдалечи, Бренда се настани на стола.

— Е, всичко ли беше истина? — попита тя.

— Една част — отговори Майрън.

— Коя?

— Бих искал да съм твой агент. Но всъщност не съм тук за това.

— Така ли?

— Норм се тревожи за теб. Иска да се грижа за теб.

— Да се грижиш за мен?

Майрън кимна.

— Той смята, че си в опасност.

Бренда стисна зъби.

— Казах му, че не искам никой да се грижи за мен.

— Знам — отвърна Майрън. — Аз би трябвало да те наблюдавам тайно.

— Защо тогава ми казваш?

— Не мога да пазя тайна.

Бренда кимна.

— И?

— И ако ще бъда твой агент, мисля, че не е хубаво да започваме отношенията си с лъжа.

Тя се облегна назад и кръстоса крака, по-дълги от опашка пред гишето за даване на шофьорски книжки.

— И за какво още те помоли Норм? — попита тя.

— Да използвам чара си.

Бренда примигна.

— Не се тревожи — успокои я Майрън. — Дал съм клетва да използвам чара си само за добрини.

— Страхотна късметлийка съм.

Бренда докосна с дългите си пръсти лицето си и забарабани по брадичката си.

— Е — каза тя най-после, — значи Норм мисли, че имам нужда от гувернантка.

Майрън повдигна ръце и се опита да имитира Норм.

— Кой говори за гувернантки? — с престорен ужас извика той.

Изпълнението му не беше прекалено лошо, но никой не дойде да му предложи роля в театъра.

Бренда се усмихна.

— Добре — кимна тя. — Ще се примиря с това.

— Приятно изненадан съм — отбеляза Майрън.

— Няма защо. Ако не го направиш, Норм може да наеме някой друг, който да не е толкова откровен. А по този начин поне ще знам резултата.

— Има логика — призна Майрън.

— Но има и определени условия.

— Помислих си, че ще е така.

— Правя каквото искам и когато искам. Тази работа не ти дава картбланш да се бъркаш в живота ми.

— Разбира се.

— Ако ти кажа да се разкараш за известно време, единственото, което можеш да ме попиташ, е, за колко дълго.

— Добре.

— И няма да ме шпионираш, без да знам — продължи Бренда.

— Добре.

— И няма да се бъркаш в работите ми.

— Съгласен съм.

— Ако реша да не се прибера цяла нощ, няма да роптаеш.

— Няма.

— Ако реша да участвам в оргия с пигмеи, пак няма да роптаеш.

— А ще може ли поне да гледам? — попита Майрън.

Бренда се усмихна.

— Не възнамерявам да съм трудна, но в живота ми има достатъчно бащински фигури. Искам да се уверя, че няма да си залепен за мен двайсет и четири часа на ден или нещо подобно. Това не е филм с Уитни Хюстън и Кевин Костнър.