Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 4

— Не знаем къде е — каза Норм.

— Моля?

— Баща й — обясни Норм. — Изчезна. Бренда вечно се оглежда през рамо. Уплашена е.

— И смяташ, че баща й е заплаха за нея?

— Този тип е Великия Сантини на стероиди. Самият той е играл баскетбол. Казва се…

— Хорас Слотър — прекъсна го Майрън.

— Познаваш ли го?

Майрън кимна бавно.

— Да — отговори той. — Познавам го.

Норм огледа лицето му.

— Прекалено млад си, за да си играл с него — каза той.

Майрън не отговори. Норм не усети намека. Рядко се усещаше за подобни неща.

— Откъде познаваш Хорас Слотър? — настоя той.

— Не се тревожи за това — отвърна Майрън. — Кажи ми защо смяташ, че Бренда Слотър е в опасност.

— Получава заплахи.

— Какъв вид заплахи?

— Смъртни.

— Не можеш ли да си малко по-точен?

Трескавата дейност по заснимането на рекламата продължаваше. Манекени, демонстриращи последните модели на „Зум“ и високото си самочувствие, се разхождаха превзето наоколо с нацупени лица. Някой започна да вика.

— Къде е Тед? Защо Тед още не е облечен? Кълна се, той ще ме довърши.

— Обаждат й се по телефона — най-после отговори Норм. — Някаква кола я следи. Разни ей такива.

— И какво точно искаш от мен?

— Да я наблюдаваш.

Майрън поклати глава.

— Дори ако се съглася, което няма да направя, ти самият каза, че тя няма да иска бодигард.

Норм се усмихна и потупа Майрън по коляното.

— Точно това е, което ще те примами. Също като стръв за риба — каза той.

— Оригинална аналогия — отвърна Майрън.

— В момента Бренда няма агент.

Майрън замълча.

— Да не си глътна езика, готин? — попита Норм.

— Мислех, че тя е подписала договор за реклама със „Зум“ — каза Майрън.

— Тъкмо щеше да го направи, когато старецът й изчезна. А той беше нейният мениджър. Тя се отърва от него и сега е сама. Бренда се доверява на преценките ми до известна степен. Никак не е глупава. Затова ето какъв е планът ми: тя ще бъде тук след няколко минути. Ще те препоръчам. Тя ще ти каже „здрасти“. Ти ще й кажеш „здрасти“. После ще я зашеметиш с прочутия чар на Болитар.

Майрън повдигна вежди.

— С пълна сила ли да пусна чара? — запита той.

— Не, за бога. Не искам горкото момиче да започне да се разсъблича.

— Заклех се да използвам силата си само за добро.

— Това е добро, Майрън. Повярвай ми.

Майрън не беше убеден.

— Дори ако се съглася с тази дивотия, какво ще кажеш за нощите? Да не очакваш да я наблюдавам двайсет и четири часа?

— Разбира се, че не. Уин ще ти помага.

— Уин си има достатъчно друга работа.

— Кажи му, че става дума за мен — предложи Норм. — Той ме обича.

Развълнуван фотограф с вид на европейски клошар забърза към тях. Имаше козя брадичка и мърлява изрусена коса. Изглежда, къпането не беше приоритет за него. Фотографът въздъхна няколко пъти, за да увери всички наоколо, че е важна личност, която са принудили да чака.

— Къде е Бренда? — изхленчи той.

— Тук.

Майрън се завъртя към приятния глас, който напомняше топъл мед върху палачинки. С широка, уверена крачка — не срамежливата походка на прекалено високите момичета, нито пък дразнещите кълчения на манекените, Бренда Слотър пристъпи към тях. Беше много висока, със сигурност над метър и осемдесет. Кожата й имаше цвета на любимото кафе на Майрън с щедро сипано в него мляко. Носеше избелели джинси, които й стояха великолепно, и пуловер за ски, който те караше да мислиш за уютна вечер пред камината в някоя покрита със сняг планинска хижа.