Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 8

— Не разбирам.

— Няма нужда да разбираш. Той е твой приятел, нали?

— Баща ти ли? Не съм виждал Хорас повече от десет години.

— И кой е виновен за това? — попита тя.

Думите, да не споменаваме горчивия тон, наистина го изненадаха.

— Това пък какво означава? — запита той.

— Все още ли държиш на него? — попита Бренда.

Майрън отговори, без да се замисля.

— Знаеш, че е така — каза той.

Бренда кимна и скочи от стола.

— Той има неприятности — каза тя. — Намери го.

Глава втора

Бренда се появи облечена в шорти от ликра и нещо, което се наричаше „спортен сутиен“. Виждаха се дълги крайници, рамене и мускули. Професионалните модели се вторачиха в нея впечатлени (не от височината й, защото повечето от тях също бяха над метър и осемдесет). Майрън си помисли, че сред манекените Бренда прилича на ярка звезда между бледи облачета.

Позите бяха малко неприлични и Бренда очевидно се стесняваше. Но не и Тед. Той се поклащаше и я гледаше с присвити очи с нещо, което би трябвало да представлява поглед с необуздана сексуалност. На два пъти Бренда не издържа и се изсмя в лицето му. Майрън все още мразеше Тед, но започваше сериозно да харесва Бренда.

Той извади мобифона си и набра частния телефон на Уин. Уин беше финансов консултант в „Лок-Хорн Секюрити“, стара финансова фирма, която сигурно бе започнала да продава ценни книжа още на борда на „Мейфлауър“. Офисът му се намираше в сградата „Лок-Хорн“ на ъгъла на Парк авеню и Четиридесет и седма улица в центъра на Манхатън. Майрън беше един от наемателите на Уин. Спортен агент на Парк авеню — това си беше висока класа.

След три иззвънявания се включи телефонният секретар. Гласът на Уин с вбесяващо безукорен акцент каза:

— Затвори, без да оставиш съобщение, или ще умреш.

Майрън поклати глава, усмихна се и както винаги остави съобщение. После набра офиса си. Есперанца отговори с познатото:

— „Спортно представителство МБ“.

„М“-то беше за Майрън, „Б“-то — за Болитар, а „Спортно представителство“, защото представляваха хората от света на спорта. Майрън сам беше измислил името, без помощта на професионалисти по маркетинг. Въпреки помпозното заглавие Майрън си оставаше съвсем скромен.

— Някакви съобщения? — попита той.

— Само около милион — отговори Есперанца.

— Нещо важно?

— Грийнспан² иска да знае какво е отношението ти към лихвените проценти. С изключение на това няма нищо важно — каза вечно заядливата Есперанца. — Е, какво искаше Норм? — добави тя.

Есперанца Диас — „испанската умница“ по думите на Норм — работеше в „Спортно представителство МБ“ от самото му създаване. Преди това тя беше професионална състезателка по борба с псевдонима Малката Покахонтас, т.е. изкарваше си хляба, носейки бикини като Ракел Уелч в „Милион години преди н.е.“ и се търкаляше по пода с други жени пред очите на въодушевена тълпа. Есперанца считаше настоящата промяна в кариерата си за стъпка надолу.

— Става дума за Бренда Слотър — започна Майрън.