Читать «Погрешен удар» онлайн
Харлан Коубън
Annotation
Скандалът
(Си Ен Ен, спортни новини)
Бренда Слотър — звездата на женската баскетболна лига и рекламно лице на спортния концерн „Зум“ — се издирва от полицията за убийство.
„Зум“ срещу мафията?
(Из коментари в пресата)
„Зум“ наля стотици милиони в женската лига, но битката тепърва започва. Твърди се, че няколко от отборите са собственост на мафията. „Найк“ и „Рибок“ също точат зъби…
Опасен, но не и безсмъртен
(Из делови разговор)
— Независимо дали ще подпишеш, или не, това си е бизнес. Но когато те убия, то ще бъде за удоволствие. Може да си опасен, но не си безсмъртен…
Всичко това — в новия роман на Харлан Коубън „Погрешен удар“
Харлан Коубън
Пролог
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Глава единадесета
Глава дванадесета
Глава тринадесета
Глава четиринадесета
Глава петнадесета
Глава шестнадесета
Глава седемнадесета
Глава осемнадесета
Глава деветнадесета
Глава двадесета
Глава двадесет и първа
Глава двадесет и втора
Глава двадесет и трета
Глава двадесет и четвърта
Глава двадесет и пета
Глава двадесет и шеста
Глава двадесет и седма
Глава двадесет и осма
Глава двадесет и девета
Глава тридесета
Глава тридесет и първа
Глава тридесет и втора
Глава тридесет и трета
Глава тридесет и четвърта
Глава тридесет и пета
Глава тридесет и шеста
Глава тридесет и седма
Епилог
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Харлан Коубън
Погрешен удар
В памет на родителите ми — Корки и Карл Коубън, и в поздрав към внуците им — Шарлът, Александър, Бенджамин и Габриел
Пролог
Гробището гледаше към училищен двор.
Майрън подритна буца пръст с върха на обувката си.
Тук все още нямаше надгробен камък, а само метална маркировка, на която бе поставена обикновена картичка с име, напечатано с главни букви. Той поклати глава. Защо стоеше тук като в банален телевизионен филм? Майрън си представи как точно щеше да бъде разиграна подобна сцена. Проливен дъжд щеше да се стича по гърба му, но той щеше да е прекалено тъжен, за да го забележи. Главата му щеше да е сведена, в очите му да блестят сълзи. Вероятно една от тях щеше да потече по бузата му и да се слее с дъжда. Щеше да се чува сърцераздирателна музика. Камерата щеше да се отдалечи от лицето му и бавно да се отдръпне назад. Бавно, много бавно, показвайки отпуснатите му рамене, все по-силния дъжд, множеството гробове и пълната липса на други хора. Все още отдръпвайки се назад, камерата щеше да покаже и Уин, лоялния партньор на Майрън, застанал встрани от него в пълно мълчание, за да даде на приятеля си време да потъгува. Внезапно образът щеше да замръзне, а името на продуцента да проблесне на екрана с големи жълти букви. Леко колебание, преди да започнат да убеждават зрителите, че трябва да останат пред телевизора, за да видят сцени от следващата серия. После прекъсване за реклама.
Но това не можеше да стане тук. Слънцето грееше ярко, а небето бе светлосиньо и свежо, сякаш току-що боядисано. Уин седеше в кабинета си. А Майрън нямаше да заплаче.
Тогава защо беше тук?
Защото убиецът скоро щеше да се появи. Сигурен беше.
