Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 5

Майрън едва се сдържа да не възкликне възхитено.

Бренда Слотър беше не толкова красива, колкото вълнуваща. Въздухът около нея сякаш бе изпълнен със статично електричество. Беше прекалено едра и с прекалено широки рамене, за да бъде манекен. Майрън познаваше няколко професионални модела. Те вечно се нахвърляха върху него. Бяха ужасно кльощави и приличаха на клечки с по два балона в горната част. Бренда определено не носеше дрехи шести размер. Човек усещаше сила в тази жена, дори властност, но все пак тя беше напълно женствена, каквото и да означаваше това, и невероятно привлекателна.

Норм се наведе към Майрън и прошепна:

— Разбираш ли защо тя е рекламното ни лице?

Майрън кимна.

Норм се смъкна от стола си.

— Бренда, скъпа, ела тук. Искам да се запознаеш с един човек.

Големите кафяви очи се спряха върху Майрън и в тях проблесна колебание. После Бренда се усмихна и тръгна към тях. Майрън, вечният джентълмен, се надигна от стола си. Бренда застана пред него и протегна ръка. Майрън я разтърси. Хватката й беше здрава. Сега, когато стоеше до него, Майрън видя, че тя е само пет-шест сантиметра по-ниска. Това я правеше около метър и осемдесет и пет или шест.

— Гледай ти — каза Бренда. — Майрън Болитар.

Норм протегна ръка, сякаш искаше да ги приближи един към друг.

— Вие двамата познавате ли се? — попита той.

— О, сигурна съм, че господин Болитар не ме помни — отговори Бренда. — Мина доста време.

На Майрън бяха нужни само няколко секунди. Веднага осъзна, че ако беше срещал Бренда Слотър преди, без съмнение щеше да я запомни. Фактът, че не помнеше предишната им среща, означаваше, че тя е била при съвсем различни обстоятелства.

— Ти се мотаеше по игрището — каза Майрън. — С баща си. Сигурно си била пет-шестгодишна.

— А ти тъкмо започваше гимназията — добави тя. — Единственото бяло момче, което тренираше редовно. Изяви се страхотно в гимназията и в колежа, после беше избран от „Селтикс“ и после…

Гласът й заглъхна. Майрън беше свикнал с подобни неща.

— Поласкан съм, че помниш — каза той мило, опитвайки се да приложи чара си.

— Пораснах, като те наблюдавах как играеш — продължи Бренда. — Баща ми следеше кариерата ти, сякаш беше негов собствен син. Когато те контузиха…

Тя отново замълча, а устните й се свиха.

Майрън се усмихна, за да покаже, че разбира и оценява съчувствието й.

Норм наруши тишината.

— Е, сега Майрън е спортен агент — каза той. — Дяволски добър агент. Най-добрият според мен. Справедлив, честен, абсолютно лоялен…

Норм внезапно млъкна.

— Възможно ли е току-що да съм използвал тези думи, за да опиша един спортен агент? — попита той и поклати глава.

Козята брадичка отново се приближи към тях и заговори с френски акцент, който звучеше толкова истински, колкото акцента на Пепе Лепю¹.