Читать «Погрешен удар» онлайн - страница 7

— Някои хора казват, че приличам на Кевин Костнър — каза Майрън и изкриви уста в непокорна, цинична усмивка, имитирайки Кевин Костнър в „Бул Дърам“.

Бренда го огледа внимателно.

— Да, косата ти оредява по същия начин — отбеляза тя.

Ох.

На игрището брадатият Санди Дънкан отново започна да вика Тед. Свитата му го последва. Името Тед отекна из спортния комплекс.

— Значи се разбрахме? — попита Бренда.

— Идеално — отговори Майрън и се намести на стола. — А сега, искаш ли да ми разкажеш какво точно става?

Отдясно Тед, просто трябваше да е Тед, най-после се появи. Беше облечен в шорти „Зум“, а стомахът му беше очертан с мускули като на статуя. Вероятно беше около двайсетинагодишен, хубав като манекен, но се мръщеше като затворнически надзирател. Докато се тътреше към снимачната площадка, прокарваше ръце през синкавочерната си коса. От това движение гърдите му изпъкваха, талията му се свиваше и се виждаха обръснатите му мишници.

Бренда измърмори:

— Тъп паун.

— Това е нечестно — възрази Майрън. — Може да е умно момче.

— Работила съм с него и преди. Ако Господ му даде и втори мозък, той пак ще умре в самота — каза тя и прикова очи върху Майрън. — Не разбирам нещо.

— Какво?

— Защо е избрал теб? Ти си спортен агент. Защо Норм те помоли да станеш мой телохранител?

— Защото съм работил… — Майрън замълча за секунда и махна с ръка. — Защото съм работил за правителството.

— Никога не съм чувала.

— Това е още една тайна.

— Тайните не се задържат много при теб.

— Да, но можеш да ми се довериш.

Бренда се замисли.

— Добре, ти беше бял, който можеше да скача — каза тя. — Предполагам, че щом си бил такъв, сигурно си и достоен за доверие спортен агент.

Майрън се засмя, после и двамата замълчаха неловко. Той наруши тишината.

— Е, искаш ли да ми разкажеш за заплахите? — попита той.

— Няма много за разказване — отвърна Бренда.

— Да не би всичко да е във фантазията на Норм?

Бренда не отговори.

Един от асистентите намаза с лъскав крем обезкосмените гърди на Тед, който все още се мръщеше свирепо. Прекалено много филми с Клинт Истууд. Тед сви ръце в юмруци и мускулите му изхвърчаха. Майрън реши, че нищо не му пречи да започне да мрази манекена още сега.

Бренда запази мълчание. Майрън реши да опита друг подход.

— Къде живееш сега? — попита той.

— В общежитието на университет „Рестън“.

— Още ли учиш?

— Медицинският факултет. Четвърта година. Току-що си отложих изпитите, за да разполагам с повече време за мачовете.

Майрън кимна.

— Избрала ли си специалност?

— Педиатрия.

Той кимна отново и реши да навлезе по-дълбоко.

— Баща ти сигурно адски се гордее с теб — каза той.

По лицето й пробяга лека сянка.

— Предполагам, че е така — отвърна тя и се надигна. — Ще трябва да се облека за снимките.

— Не искаш ли първо да ми разкажеш какво става?

Бренда остана на мястото си.

— Татко изчезна.

— Кога?

— Преди една седмица.

— Тогава ли започнаха заплахите?

Тя не отговори.

— Наистина ли искаш да помогнеш? — запита Бренда. — Тогава намери баща ми.

— Той ли те заплашва?

— Не се притеснявай за заплахите. Татко обича контрола, Майрън. Заплахата е просто средство да задържи контрола.