Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 98

Казах му; че когато влязох в апартамента, веднага разбрах, че някой е вътре, но преди да мога да изляза Морган се беше появил с пистолет в ръка. Той беше заплашил да ме застреля, ако вдигнех шум. Обясних как беше започнал да пие и как беше станал словоохотлив… как ми беше казал, че живял в тропическото блато и как умирал от глад. Беше поискал храна и му бях поръчал храна от ресторанта. След като се беше нахранил, беше поискал пари. Това, казах аз, беше моят шанс. Знаех, че сейфът на Сидни беше свързан с полицейския участък. Когато полицаите пристигнаха, Морган се беше паникьосал. Беше хукнал на терасата и се беше опитал да слезе на долния балкон. Бях се опитал да го спра. Беше стрелял, след това беше изгубил равновесие и беше паднал.

Всичко това изглеждаше правдоподобно, когато Хес огледа апартамента. Нямаше знаци, че Морган беше прекарал нощта, а мръсните му отпечатъци бяха навсякъде.

— Ние знаем, че той и сестра му са били двамата — беше казал Хес. — Сега трябва да намерим нея.

Не и преди аз да я намеря, си казах аз. Разказах му как Pea изоставила брат си и как избягала с огърлицата.

Това беше моят шанс да ги объркам и аз го използвах.

— Морган каза, чеса възнамерявали да отидат в Кий Уест и че техен приятел там щял да им помогне да стигнат до Куба. Той беше сигурен, че Pea е потеглила към Кий Уест, когато го изоставила.

Хес направи гримаса.

— Куба! Ако тя е там… все едно, че сме я загубили.

Вестниците разиграха смъртта на Фел. Бях сигурен, че Pea щеше да прочете всичко, но нямаше да знае, че Фел ми беше казал за Спуки Джинкс. Може би той не я беше приютил в своята бърлога, но все пак си струваше да опитам. Трябваше да я накарам да мълчи. Нямах бъдеще, ако не я убиех.

Изчаках докато следствието около Фел приключи, след това казах на Хес, че отивам до Фриско (Сан Франциско), за да сменя обстановката. Той ме помоли да поддържам връзка с него. Ако хванеха Pea, аз щях да бъда главния свидетел, но по изражението му ми се стори, че не хранеше много надежда да я открие.

Преди да напусна Парадайс Сити, се обадих на Клод, прислугата на Сидни, попитах го дали искаше да работи за мен като му обясних, че щях да се местя в апартамента на Сидни.

— Благодаря за предложението, господин Лари — каза той, — но никога не бих могъл да работя за друг джентълмен, след като съм работил за господин Сидни. Но ако-имате нужда от помощ, ще се опитам да ви намеря някого, на когото можете да се доверите.

— Не си прави труда — казах аз и затворих.

Ядоса ме това, че някакъв си дебел, възстар педераст отказваше моето предложение. Щях да му плащам толкова, колкото и Сидни му беше плащал… за какъв по дяволите, се мислеше?

След това, като размислих, го разбрах. Защо му трябваше да работи за някого сега? Не беше ли се погрижил Сидни за него? Но аз знаех, че това не беше истинската причина. Знаех, че Клод ме мразеше, защото се премествах в дома на Сидни… както и аз започвах да го мразя.