Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 97

Отидох до картината на Пикасо, вдигнах я и открих сейфа.

— По дяволите! — Фел скочи на крака. — Никога не бих погледнал там! В тази тенекия ли са парите?

— Там са.

— Хайде, копеле… отвори го!

Завъртях шайбата, като знаех, че по този начин задействах аларма в полицейския участък.

— Не съм много сигурен как се отваря — казах аз. — Знам комбинацията, но е малко сложно.

— Какво като е сложно? — каза Фел, докато издишваше изпарения от уиски във врата ми и гледаше втренчено шайбата. — Давай, отваряй го.

Завъртях копчето, номерата защракаха и знаех, че досега вече е тръгнала кола от полицията.

— Две — едно — едно, пет — осем — осем, шест — девет — девет — измънках аз, докато въртях шайбата. Това не беше вярната комбинация, която заради безнадеждната памет на бедния Сидни беше просто 1 — 2 — 3, както им каза Том Лус. Дръпнах дръжката и поклатих глава. — Трябва да съм пропуснал нещо. Ето, Фел, ти опитай… аз ще ти казвам цифрите.

— Аз ли? Аз съм пиян, по дяволите! — той се хвърли срещу мен и аз залитнах. — Ти го отвори! Хайде, давай глупако! Ти го отвори, по дяволите.

Започнах да въртя шайбата. Колко още трябваше да чакам, докато пристигне полицейската кола? Започнах да се потя.

— Две — едно — едно — пет — осем — осем — казах монотонно аз, докато въртях шайбата. — Шест — девет — девет. Готово! — дръпнах дръжката. — За бога!

— Не можеш ли да го отвориш? — Изръмжа Фел. — Да не ме будалкаш?

— Това е комбинацията — казах аз. — Защо, по дяволите, не се отваря?

Тогава звънна телефонът.

И двамата се обърнахме и го погледнахме. Оставих Фел, направих две бързи крачки, вдигнах слушалката и казах:

— Ало… Да?

— Господин Кар? Тук е Хари. При мен има двама полицаи. Всичко наред ли е при вас?

— Не… сбъркали сте номера — казах аз и затворих слушалката.

Обърнах се и видях как Фел се втурна през стаята и грабна пистолета си.

— Сбъркали са номера ли? — погледна ме той накриво.

— Да.

Вперихме очи един в друг.

— Да не се опитваш да ме измамиш, копеле такова?

— Я си затваряй устата! — отидох до сейфа, а сърцето ми биеше ожесточено. Започнах отново да въртя шайбата и в този момент чух звънеца на входната врата.

Обърнах се и погледнах Фел, който остана неподвижен, втренчен през отворената врата на всекидневната във фоайето.

— Отворете! — отсече твърд глас. — Полиция!

Фел вдигна пистолета си и го насочи към мен.

— Копеле!

— Бързо! Излез на терасата… аз ще ги задържа! — минах покрай него със сгърчено тяло… дали щеше да стреля?

Звънецът отново звънна.

Излязох на терасата. Фел ме последва.

— Можеш да слезеш… бързо! Вземи колата ми! Ще ги задържа.

Разтреперан, Фел се наведе над парапета, за да погледне балкона отдолу. Аз отидох зад него, хванах крачолите на панталоните му и го бутнах навън.

Той нададе вик на ужас и пистолетът му гръмна, след това падна и аз чух как се разбива входната врата.

Беше толкова лесно, си мислех аз като карах по магистралата към Лусвил… толкова абсурдно лесно.

Вече бях направил една голяма крачка напред: една уста беше затворена. Сега Pea…

Сержант Хес дойде в апартамента и ме разпита, но по държанието му и но начина, но който се отнесе към мен, разбрах, че си мислеше, че имам късмет, оставайки отново жив.