Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 100

Една старица стоеше пред отворената врата и човъркаше с някаква треска това, което беше останало от зъбите й. А онова, което беше останало от косата й, беше като мазни миши опашки. Облеклото й беше сплъстено от мръсотия. Не можеше да бъде на по-малко от осемдесет, вероятно повече.

Спрях пред нея. Тя ме огледа от перуката до оръфаните обувки. Виждах по присмехулното й изражение, че не харесваше това, което вижда.

— Имаш ли стая, майче? — казах аз и свалих сака си.

— Не ме наричай майче, младо копеле такова — каза тя с флегматичен глас. — Госпожа Рейнълдс съм за теб и не го забравяй.

— Добре, госпожа Рейнълдс. Имаш ли стая?

— Дванадесет долара на седмица в предплата.

— Ще взема една.

Знаех, че диалогът беше строго от хипарски филм и по насмешката в очите й си личеше, че тя също знаеше.

— Вторият етаж. Номер пет. Ключът е на вратата.

Качих се но скърцащите непокрити стълби, без да докосвам мръсния парапет, до втория етаж. Номер пет беше в края на миризливия коридор.

Стаята беше около десет квадратни фута. В нея имаше легло, маса, два стола с твърди облегалки, шкаф и изтъркан килим. Тапетите се белеха около прозореца. Имаше мазна пейка, върху която стоеше газов котлон.

Оставих сака си, слязох по стълбите, платих на старото бабе дванадесет долара, след това отидох до един италиански магазин, където си купих достатъчно продукти за няколко дни. Към различните консерви прибавих бутилка уиски. След това отидох до магазина за домакински прибори и купих малка тенджера и тиган.

Госпожа Рейнълдс все още висеше пред вратата, когато се върнах.

— Къде мога да се измия? — попитах аз.

Тя ме изгледа, почеса се под лявата мишница, след това каза:

— Обществената баня е в края на улицата. Има кенеф на всеки етаж. Какво повече искаш?

Занесох покупките в стаята, затворих и заключих вратата, сложих всичко на масата, след това огледах леглото. Чаршафите бяха достатъчно чисти, но върху двете тънки одеала имаше съмнителни петна. Попитах се, кога щяха да се появят буболечките.

Смяна на обстановката?

Помислих си за луксозния апартамент на Сидни, който бях наследил. Тази отвратителна малка стаичка беше нещо, което трябваше да понеса, ако исках да имам апартамента и милионите на Сидни.

Изгасих лампата, придърпах един стол до прозореца и започнах да наблюдавам. Насреща ми имаше осемнадесет мръсни прозореца: пет от тях бяха светли. Един от тези прозорци принадлежеше на Спуки. Нямах представа кой от осемнадесетте беше неговия, но рано или късно, стига да наблюдавах достатъчно продължително, щях да го забележа.

Стоях, пушех и гледах. Хората се движеха пред осветените си прозорци, повечето млади, облечени екстравагантно. На петия етаж, третият прозорец отляво, красива млада негърка, облечена само в ластични панталони, се друсаше в такт с радиото и държеше голите си гърди в ръце. Като я гледах почувствах как се раздвижва страстта ми и се насилих да извърна поглед от нея.