Читать «Цуамоно» онлайн - страница 3

Обзет от отвращение, Сано обърна гръб на Хошина. По булеварда прииждаха все повече войници и бандити, тъй като вестта за поредната схватка се бе разпространила. Нощта се изпълни с шум от тичащи нозе, тропот на копита и резки бойни викове.

— Отцепете района! — заповяда Сано на детективите си.

Те побързаха да завардят портите към пресечките. На булеварда настана див хаос, причинен от сблъсъка между отряда на Сано и обладаните от ярост войници, от проблясващи остриета и гърчещи се тела, от свирепи викове и плискаща кръв. Докато яздеше насред мелето, Сано изпита страх, че ставащото бе само блед щрих от онова, което ги очакваше в бъдеще.

* * *

Вече се зазоряваше, когато Сано, Хирата и детективите успяха да разтърват биещите се, да арестуват част от тях за нарушаване на обществения ред и да разпръснат тълпата. Подобно на злокобен червен маяк, слънцето се издигна сред море от сиви облаци над крепостта Едо и засия на хълмовете над града. В голямата къща в онази част на крепостта, където се намираха жилищата на служителите на бакуфу, Сано седеше в едно от помещенията, предназначени за семейството му. Съпругата му Рейко почистваше повърхностна рана на ръката му, нанесена от проникнал в ръкава на бронята му вражески меч. Сано бе по долна бяла роба, а бойните му одежди бяха проснати край него върху застлания с татами под.

— Не можеш все така да се мъчиш сам да поддържаш ред и законност в града — заяви Рейко, докато попиваше кръвта от раната му. — Един човек не може да стои между две армии и да оцелее дълго.

Сано сгърчи лице от болка.

— Знам.

С настъпването на утрото имението се събуждаше за живот и откъм кухнята и двора се носеха гласовете на прислугата. В детската стая Масахиро — малкият син на Сано и Рейко — си бърбореше нещо с бавачките. Рейко посипа раната със стрит корен от здравец, за да спре кървенето, след което я намаза с мехлем от орлови нокти, за да не забере.

— Снощи, докато те нямаше, дойдоха един след друг финансовият министър и капитанът на дворцовата стража. Не знам защо.

И двамата бяха сред приятелите на Сано в бакуфу.

— Предполагам каква е причината — каза Сано. — Министърът, който наскоро се присъедини към фракцията на дворцовия управител, е искал да ме убеди да сторя същото. Капитанът пък е положил клетва за вярност към владетеля Мацудайра и би искал да последвам примера му.

Привържениците и на двете фракции държаха да привлекат Сано на своя страна, тъй като той бе приближен на шогуна и би могъл да използва влиянието си, за да подкрепи каузата им; освен това искаха, в случай на война, Сано и детективите му — всички до един отлични бойци — да бъдат на тяхна страна. Победителят щеше да управлява Япония без опозиция чрез господство над шогуна. Сано трудно можеше да повярва, че той — някогашен инструктор по бойни изкуства и син на ронин, се бе издигнал до положение, в което такива изтъкнати люде се стараеха да го спечелят на своя страна. Но това положение криеше и опасности — двамата влиятелни мъже щяха да побързат да унищожат всеки служител, притежаващ силата да им се противопостави.