Читать «Цуамоно» онлайн - страница 6
Лора Джо Роуланд
— А напоследък с това брожение в бакуфу враговете му имат още по-голямо основание да желаят смъртта му — отбеляза Рейко.
— Но вие не сте длъжен да удовлетворите молбата му — заяви Хирата.
— Така е, ти не му дължиш нищо — съгласи се Рейко.
При все това Сано не можеше да пренебрегне писмото.
— След като съществува вероятност Макино да е убит, смъртта му действително трябва да се разследва. Какво е отношението ми към него, е без значение. Една жертва на престъпление заслужава справедливост.
— Разследването на смъртта му може да създаде сериозни неприятности, които според мен трябва да избегнете — заяви Хирата с авторитета на главен васал, верен на дълга си да закриля своя господар и да не му позволи да се впусне в рисковано начинание. Въпреки това едва доловимото колебание в гласа му издаваше съзнанието за възможността Сано да подложи на съмнение стойността на съвета му.
— Хирата сан е прав — каза Рейко. — Ако Макино е бил убит, на свобода броди убиец, който няма да те остави да се ровиш в причините за смъртта на главния старейшина.
— Мнозина от враговете на Макино са влиятелни хора, лишени от всякакви скрупули — отбеляза Хирата. — Всеки от тях по-скоро би ви очистил, отколкото да позволи да бъде разобличен и пратен на екзекуция като убиец.
— Разследването на престъпления срещу високопоставени граждани е мой дълг — възрази Сано. Опасността съпътства отговорността. А в този случай евентуалната жертва — човек, който ме превъзхожда по ранг — ме моли да установя причината за смъртта й.
— Аз се досещам защо Макино е отправил молбата си именно към теб — каза Рейко с явна неприязън към главния старейшина. — Макино е знаел, че чувството ти за чест няма да ти позволи да подминеш едно вероятно престъпление.
— Разбрал е, че за вас справедливостта означава много повече от собствената ви безопасност — допълни Хирата.
— И затова те е натоварил със задача, за която знае, че никой друг не би изпълнил заради него. Опитваше се да те унищожи приживе. Сега пробва да те манипулира от гроба. Моля те, не му позволявай! — в очите на Рейко блестеше негодувание.
Макар че споделяше голяма част от опасенията на съпругата си и главния си васал, Сано изпитваше към Макино чувство за дълг, което изместваше разума на заден план.
— Посмъртната молба на събрат самурай е сериозно задължение — отбеляза той. — Отказът би бил нарушение на протокола.
— Никой не би ви обвинил, че сте отказали услуга на човек, който се е държал с вас, както се държа Макино приживе — заяви Хирата.
— Ти достатъчно често нарушаваш протокола — подхвърли Рейко, макар и с неохота намеквайки за драстичните на моменти прояви на независимост от страна на Сано.
Но Сано имаше и друга причина да удовлетвори отправената към него молба, независимо от последствията.