Читать «Цуамоно» онлайн - страница 2

— Нека прекратим тази схватка, преди да се е разразила в бунт и да е съсипала града — каза Сано.

— Готов съм — отвърна Хирата.

Докато си пробиваше път през тълпата начело на своя отряд, Сано си спомни и други моменти, в които с главния си васал бяха яздили рамо до рамо, влизайки в бой. Тогава нито за миг не бе поставял под съмнение вещата и всеотдайна служба на Хирата. Но миналото лято, докато двамата се опитваха да спасят майката на шогуна и своите съпруги от похитители, Хирата бе дръзнал да не се подчини на заповедите на Сано.

— В името на негово превъзходителство шогуна ви заповядвам да спрете! — извика Сано на армиите.

Той и хората му разделиха биещите се, които продължиха да се съпротивяват яростно и се хвърлиха с викове срещу тях. Край него посичаха и свистяха остриета. Докато сосакан сама се въртеше, привеждаше и стараеше да удържи коня си, който се дърпаше и изправяше на задните си крака, наоколо се завихри тъмна нощ. Факли и лица в тълпата се размазаха пред погледа му. Двете армии го изтласкаха в края на пътя.

— Охо, вижте го великия сосакан сама! — разнесе се мъжки глас. — Да не са те понижили в охрана на улиците?

Сано се обърна към мъжа, който бе отправил към него ироничния въпрос. Беше полицейският началник Хошина, който, обграден от двама конни полицаи, бе спрял коня си при портата към една странична улица. Мускулестото му тяло бе облечено в модно копринено кимоно. Красивото му ъгловато лице се бе разляло в подигравателна усмивка.

Гняв прониза Сано. Двамата с Хошина бяха отколешни врагове, а фактът, че Сано наскоро бе спасил живота на полицейския началник, не бе уталожил непримиримите им противоречия.

— Някой трябва да брани закона — отвърна рязко той, — защото твоята полиция явно не се справя.

Хошина посрещна с язвителен смях обвинението му, че пренебрегва задълженията си.

— Мисълта ми е заета с по-важни неща!

„Като например болни амбиции и планове за отмъщение“, помисли си Сано. Допреди време Хошина бе дългогодишният любовник на дворцовия управител, но впоследствие Янагисава го бе предал и полицейският началник бе преминал към фракцията на владетеля Мацудайра. Хошина изпитваше такава ожесточена ненавист към Янагисава, че с охота би приел една война, която можеше да го издигне във властта и да съсипе доскорошния му любовник. Не го беше грижа, че тя би могла да доведе до унищожението на града. Едо бе проникнат от атмосфера на беззаконие, тъй като Хошина и хората му не желаеха да сложат край на стълкновенията между поддръжниците на двете фракции.