Читать «Цуамоно» онлайн

Вести за обезпокоителни размирици принудиха Сано Ичиро да се озове в град Едо¹ посред нощ. С броня и метален шлем на главата и с двата си меча, окачени на кръста, той препускаше по главния път. До него яздеше младият му главен васал Хирата, а зад тях — стоте воини от специалния детективски отряд на Сано.

Около луната, увиснала насред черното, замъглено от пушек небе, се виеха съзвездия. Студеният вятър подмяташе боклуци покрай затворените магазини. Сано зърна факли, пламтящи на фона на нощния мрак. С воините си подминаваше застанали на пост пред вратите си и въоръжени със сопи жители на града, готови да защитават от злото поминъка и семействата си. През прозорците надничаха уплашени жени; от покривите, балконите и противопожарните наблюдателни кули точеха врат момчета. Сано спря отряда си пред тълпа, препречила улицата.

Размирното множество се състоеше от бандити, чиито лица проблясваха с дивашко доволство на светлината на факлите им. Те жадно наблюдаваха как двата отряда конни самураи, наброяващи по стотина воини всеки, се носеха по улицата от двете противоположни посоки. Армиите се хвърлиха една срещу друга в яростен сблъсък на мечове и копия. Конете цвилеха и отскачаха подплашени. Ездачите с рев стоварваха остриета върху противниците си. Посечени, жертвите падаха с писъци и се гърчеха в агония. Групи самураи пешаци се въртяха диво, размахвайки мечове в яростна битка. Зрителите наблюдаваха сражението с възторжени възгласи, а някои дори се присъединиха към жестоката сеч.

— Очаквах това — заяви Хирата на Сано.

— Беше само въпрос на време — съгласи се Сано.

Като сосакан сама на шогуна — почитаемия следовател на събития, ситуации и хора — Сано обикновено бе зает с разследване на сериозни престъпления, а освен това изпълняваше ролята на съветник на Токугава² Цунайоши — върховния диктатор на Япония.

Но през последните месеци той бе посветил много време на усилията за охрана на реда в хода на течащите в момента политически промени в Едо. Бакуфу бе разделено от непримирима борба за контрол върху режима на Токугава. Едната фракция, предвождана от дворцовия управител Янагисава — втори по ранг след шогуна, се противопоставяше на втората, оглавявана от владетеля Мацудайра — братовчед на шогуна. Други, също разполагащи с власт мъже, в това число даймио, бяха тръгнали да вземат страна. И двете фракции се бяха заели да изграждат собствена военна сила и се подготвяха за гражданска война.

От близки и далечни провинции в Едо се бяха изсипали войници, изпълвайки докрай казармите в именията на даймио и крепостта Едо. След като бяха залели районите, населени с васали на Токугава, те лагеруваха извън града. Макар че дворцовият управител Янагисава и владетелят Мацудайра още не бяха обявили война, по-нисшите по ранг подчинени бяха станали неспокойни. Принудителното бездействие по време на изчакването пораждаше трескаво желание за битка. Сано и детективският му отряд вече бяха потушили множество схватки. Сега градските старейшини, които управляваха жителите на Едо, му бяха изпратили спешно съобщение с молба да пристигне и да потуши тези сериозни размирици, които заплашваха мира, поддържан от режима на Токугава от близо век.